Хиперактивност

Що е ADHD?

Лечение с психотерапия и психологическо консултиране.

Житейски истории на деца с ADHD.

Как да разбера дали детето ми има ADHD?

Няма лабораторни или психологически тестове, чрез които окончателно да се поставя диагнозата ADHD –   Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (Attention Deficit Hyperactivity Disorder). Изследователската работа показва, че изследването на кръвта, скенерът на мозъка не са от полза при диагностициране на ADHD. Вместо това Американската асоциация по детско-юношеска психиатрия, Американската Академия на педиатрите препоръчва на специалистите да правят пълна оценка за ADHD и да използват критериите за ADHD.
Пълната оценка за ADHD е редно да включва:

  • Преглед на медицинската, семейната, социалната, поведенческата и училищната история на детето, както и информация и данни от родителите, учителите и други възрастни, които често са в контакт с оценяваното дете.
  • Оценка на интелектуалното, учебното, социалното и емоционалното функциониране на детето
  • Медицински преглед, за да се изключат възможни, но по-малко вероятни, причини за симптоми, сходни с тези на ADHD (напр. странични реакции към медикаменти, проблеми с щитовидната жлеза и т.н.)
  • Специфична оценка за ADHD в съответствие с критериите на DSM-IV

Следните професионалисти може да са ви полезни при поставяне на диагнозата ADHD:

  • Училищният персонал може да направи обучителни тестове на детето ви, да наблюдава поведението на детето и да препоръча начини да му помогнете. Те, също така, могат да бъдат важни партньори в проследяването на ефективността на леченията, които ще опитате.
  • Педиатрите и семейните ви лекари ще помогнат като определят дали има медицинско състояние, което да причинява проблемите на детето ви, като установят/диагностицират ADHD или като ви насочат към друг професионалист. Те често са специалистите, които предписват медикаментите, ако детето ви има ADHD и е определено медикаментозно лечение от висококвалифициран специалист.
  • Психиатрите са лекари, които са обучени да работят с емоционални и поведенчески проблеми. Лекарят на детето ви може да ви насочи към психиатър, за да се определи коя е причината за проблемите на детето ви. Психиатърът може, също така, да напише рецепта за медикаментозно лечение на детето ви.
  • Психологът, ако има клинична подготовка може да направи тестове на детето ви, за да установи как то учи и се държи. Психологът може да направи наблюдение на детето ви в класната стая, особено ако е училищен психолог. Той може да ви помогне да придобиете умения за модифициране на поведението, които да използвате у дома, за да се справите с поведението на детето си. Ако са училищни психолози, те могат да дадат на учителите идеи как да модифицират поведението на детето в класната стая
  • Консултантите помагат да се справите със стреса, който понякога е свързан с наличието на ADHD у детето ви. Те могат да са ви от полза и при наличие на някои емоционални проблеми у детето ви.
  • Детските невролози са специалисти по разстройства на нервната система (вкл. Припадъци, церебрална парализа и тикове). Те могат да са много полезни за диагностицирането и лечението на ADHD при деца с по-сложни неврологични проблеми като изброените по-горе. В някои области на страната няма много детски психиатри и невролозите помагат за диагностицирането и лечението на ADHD при деца без усложнени неврологични проблеми.

Обратно към въпросите

Някои други въпроси, които може би имате, са:

  • Обичайно ли е децата с ADHD да имат и други нарушения?
  • Ако детето ми може да се съсредоточава наистина добре за някои неща, възможно ли е все пак да има ADHD?
  • Има ли свръхдиагностициране на ADHD?
  • Какво да мисля, ако детето ми няма поставена диагноза ADHD? Възможно ли е причините за неговото състояние да са други?
  • Може ли да бъде поставена диагноза ADHD по-късно от детска възраст, в хода на живота?

Обичайно ли е децата с ADHD да имат и други разстройства?

Да, за децата с ADHD е съвсем обичайно да имат и други разстройства. Понякога лекарите или други професионалисти използват термина “съпътстващи разстройства” или “коморбидни разстройства”. Според някои проучвания 60% от децата с ADHD имат поне още едно разстройство. Често срещаните съпътстващи разстройства са:

  • Разстройство с противопоставяне и предизвикателство
    • Среща се при приблизително 1/3 от децата с ADHD
    • Обичайните признаци на разстройството с противопоставяне и предизвикателство включват:
      • Враждебно и предизвикателно поведение
      • Преднамерено дразнене на други хора
      • Нежелание да се съобразява с изискванията или правилата на авторитетни фигури
  • Тревожно разстройство
    • Среща се при приблизително ? от децата с ADHD
    • Обичайните признаци на тревожното разстройство включват:
      • Свръхмерно безпокойство, избухливост
      • Лесна уморяемост
      • Телесни реакции като потни длани, мускулно напрежение или ускорена сърдечна дейност
  • Разстройства на поведението
    • Среща се при приблизително ? от децата с ADHD
    • Обичайните признаци на разстройството на поведението включват:
      • Агресия към хора и животни
      • Разрушаване на собственост
      • Нарушаване на закона
  • Депресия
    • Среща се при приблизително 1/5 от децата с ADHD
    • Обичайните признаци на депресията включват:
      • Ниско самочувствие
      • Усещане за безпомощност
      • Загуба на интерес към дейности, които обичайно носят удоволствие
      • Тъга или избухливост
  • Обучителни трудности
    • Среща се при 12-50% от децата с ADHD
    • Обичайните признаци на обучителните затруднения зависят от вида затруднение, но може да включват:
      • Затруднения с четенето, писането или смятането
      • Невъзможност да се усвои веднага нов материал
      • Зависимост от учители или други за повторения и инструкции
  • Биполярно афективно разстройство
    • Едва напоследък започна изучаването на биполярното афективно разстройство при деца в училищна възраст
    • Предварителните находки говорят, че 16% от децата с ADHD може да имат и прояви на биполярно афективно разстройство
    • Биполярното афективно разстройство при децата изглежда различно отколкото при възрастни и юноши
    • Обичайните признаци на биполярното афективно разстройство включват:
      • Периоди на абнормно избухливо или приповдигнато настроение, които се сменят от епизоди на депресия
      • Бързо променящи се настроения, които могат да се променят без видима причина
      • Агресивно и/или деструктивно поведение
      • Чуване на гласове или виждане на неща, които другите не чуват и не виждат
  • Разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества
    • Изследванията, проведени напоследък сочат, че подрастващите с ADHD са изложени на повишен риск от много ранна злоупотреба с никотин, алкохол и други психоактивни вещества
    • С течение на времето се очаква по-бързо нарастване на честотата на злоупотреба с психоактивни вещества сред подрастващите с ADHD в сравнение с тези без ADHD
    • Обратно на общоприетото схващане, злоупотребата с кокаин и стимуланти сред хората с ADHD, които са били лекувани със стимуланти е по-ниска, в сравнение с децата с ADHD, които не са били лекувани със стимуланти
    • Обичайните признаци на разстройства, дължащи се на злоупотреба с психоактивни вещества зависят от веществото, с което се злоупотребява, но обикновено включват:
      • Рязко влошаване на успеха в училище
      • Отпадане от обичайни дейности
      • Поведенчески проблеми/престъпност
      • Кражби за набавяне на веществото или за поддържане на навика
      • Приемане в спешните отделения (напр. поради интоксикация или опит за самоубийство)
      • Дъх с мирис на алкохол
      • Видима интоксикация, замайване или странно поведение


Ако детето ми може да се съсредоточава наистина добре за някои неща, възможно ли е все пак да има ADHD?

Да. При децата и възрастните с ADHD обхвата на вниманието варира в широки граници. Когато са ангажирани с нещо, което истински ги интересува или вълнува (напр. гледане на телевизия, игра на компютър или “Монополи”) те могат да са напълно погълнати от тази дейност. Понякога може да изглежда, че “не могат да спрат да внимават”. Някои клиницисти наричат това “свръхфокусиране”.
Може да се мисли за ADHD и като за “лошо регулиране на вниманието”. Освен в случаите на истински вълнуваща или нова задача, децата с ADHD често не са в състояние да продуцират достатъчно “внимание”, за да се ангажират със задачата.


Може ли да бъде поставена диагноза ADHD по-късно от детска възраст, в хода на живота?

Да. Едно от изискванията за поставяне на диагноза ADHD е наличие на симптоми преди навършване на седем годишна възраст. При възрастните, обаче, нямаме достатъчно познания за ADHD по време на израстването. Освен това много от тях никога не са били адекватно диагностицирани в детска възраст. На някои възрастни са били поставени етикетите „хиперактивен“ или „хиперкинетичен“, но им е било казано, че ще надрастнат проблемите си. При много възрастни тази диагноза е поставена след като тяхното дете е било диагностицирано с ADHD.

В допълнение, при много от децата и юношите с ADHD – подтип с липса на внимание, затрудненията, които са имали във връзка с вниманието си не са били забелязани до момента в който училищното им натоварване се увеличава. Тъй като много от децата с ADHD – подтип с липса на внимание имат малко поведенчески проблеми, те често биват диагностицирани в по-късна възраст, след като проявата на други признаци (напр. влошаване на успеха в училище) е наложила необходимостта от оценка на състоянието.

Що е ADHD?
ADHD е съкращение добило популярност в световен мащаб за Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (Attention Deficit Hyperactivity Disorder).
Това е едно от най-честите хронични заболявания в детската възраст. За пръв път състоянието е описано от немски лекар през 1854г като историята на едно момче, наречено “ Шавливия Филип”. През последните 150 години за хиперактивните деца се използват различни имена. Някои от имената, използвани за описание, които родителите може да са чували са: “разстройство с дефицит във вниманието, със или без хиперактивност”, “хиперкинетичен синдром” или “минимални мозъчни дисфункции”. През 1994г името е официално прието да бъде “Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност”. В този текст ще използваме съкращението ADHD като изключително популярно съкращение добило вече гражданственост.

Основните симптоми на ADHD са:

  • Хиперактивност
  • Импулсивност
  • Невнимание

Децата, юношите и възрастните с ADHD може да са свръхактивни, лесно да се отвличат и да са неспособни да внимават и да следват инструкции. Те може да имат трудности в контролиране на настроението си. Може да имат и затруднения в започването и поддържането на приятелства.

Много хора имат понякога проблеми с наличие на прекомерна енергия, импулсивност или отвлекаемост, но децата и възрастните с ADHD се отличават с това, че:

  • Срещат повече трудности вкъщи, в училище и на работното място в сравнение с връстниците си;
  • Имат проблеми, които са продължителни във времето и често се появяват за пръв път в предучилищна възраст.

Установено е, че от ADHD страдат 3-10% от децата в училищна възраст, което прави това заболяване най-честото поведенческо разстройство в детска възраст. ADHD могат да имат също юноши и възрастни, дори и да не са били диагностицирани в по-малка възраст.
Кои са симптомите на ADHD?
Какви са причините за ADHD?
Пред какви предизвикателства са изправени хората с ADHD?
“Истинско” нарушение ли е ADHD?
Детето ми винаги ли ще бъде с ADHD?
Има ли нещо добро в диагнозата ADHD? 
Кои са симптомите на ADHD?
С ADHD се свързват много симптоми и поведения. Всъщност, има три подтипа или вида ADHD:

  • Хиперактивен/Импулсивен подтип
  • Подтип с липса на внимание
  • Комбиниран подтип

Ако детето има хиперактивен/импулсивен подтип ADHD, то вероятно често ще се проявяват най-малко шест от следните симптоми:

  • Шава с ръце или крака или се върти на мястото си
  • Има затруднения да седи на едно място
  • Непрекъснато тича наоколо или се катери
  • Затруднява се да върши нещата тихо
  • Непрекъснато е с “включен двигател”
  • Говори непрекъснато или повече отколкото е нормално
  • Изстрелва отговорите преди въпросите да са зададени докрай
  • Затруднява се да изчаква реда си при занимания
  • Прекъсва или се намесва в разговорите

Ако детето е със подтип с липса на внимание, то вероятно често ще се проявяват най-малко шест от следните симптоми:

  • Трудно се съсредоточава върху детайли и/или прави грешки по невнимание
  • Трудно внимава за дълги периоди от време
  • Трудно следва инструкции
  • Трудно се организира
  • Изглежда, че не слуша
  • Избягва или не харесва задачи, чието изпълнение изисква внимание
  • Често губи вещи
  • Лесно се отвлича
  • Забравя ежедневните си дейности и рутинни задачи

Когато детето има комбиниран подтип, то вероятно често или много често ще се проявява най-малко шест от симптомите на хиперактивен/импулсивен подтип И най-малко шест от симптомите на подтипа с липса на внимание:

За да бъде поставена диагнозата ADHD на едно дете, изброените по-горе симптоми трябва да са налице в продължение на най-малко 6 месеца и да причиняват проблеми в две или повече обстановки (напр. в къщи, в училище, при социални занимания).
Много от децата с ADHD са имали проблеми още от кърмаческа възраст. Това се отнася особено за децата с хиперактивен/импулсивен или комбиниран подтип ADHD. Децата с подтип с липса на внимание може да нямат никакви проблеми в училище до постъпването в основния или гимназиалния курс, когато натоварването в училище става по-сложно.
Момчетата е 2-3 пъти по-вероятно да бъдат диагностицирани с хиперактивен/импулсивен подтип ADHD, докато подтипа с липса на внимание изглежда се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Обратно към въпросите


Какви са причините за ADHD?
Проучвани са много причини за ADHD, но не е идентифицирана една-единствена, която да причинява това разстройство. Според изследователската работа, проведена напоследък, някои клетки, химични субстанции и/или области в мозъка работят по различен начин при хората с ADHD в сравнение с хора без това разстройство. Научните работници, които изучават ADHD работят непрекъснато, за да разберат и разкрият факторите, които водят до тези различия.

Налице са убедителни данни, че ADHD се причинява от генетични фактори, което го прави разстройство, което се унаследява в поколенията. Въпреки, че най-съществени са доказателствата за биологична причинност, много експерти вярват, че за развитието на ADHD и за тежестта на симптомите роля имат, също така, и факторите от средата.
Факторите от средата, които често се подозират за развитието на ADHD са:

  • Мозъчна травма
  • Контакт с никотин, алкохол или други психоактивни вещества по време на вътреутробното развитие
  • Контакт с токсини като олово и пасивно пушене
  • Увреждащи химикали от околната среда
  • Проблеми по време на бременността и раждането
  • Други причини, които могат да доведат до нарушение в развитието на мозъка

Повечето изследователи са съгласни, че ADHD НЕ СЕ причинява от:

  • Лошо възпитание
  • Лошо преподаване
  • Твърде много гледане на телевизия
  • Видеоигри
  • Хранителен режим

макар че всеки от тези фактори може да обостри поведенческите проблеми, дори и при децата без ADHD.
Обратно към въпросите
Пред какви предизвикателства са изправени хората с ADHD?
Не всички хора с ADHD ще се сблъскат с едни и същи проблеми или затруднения. Проблемите, с които се бори даден човек ще зависят от вида ADHD и тежестта на симптомите. Има, обаче, някои проблеми, които са общи за индивидите с ADHD.

Децата с ADHD:

  • Може да имат малко приятели, тъй като са импулсивни и лесно се гневят; обратно, те може да станат “клоунът на класа”
  • Може да имат затруднения да се представят успешно в училище, тъй като имат проблеми с вниманието и изпълнението на задачите
  • Може да имат ниско самочувствие
  • Изложени са на риск от развитие на други психично здравни проблеми като поведенчески разстройства, разстройство с противопоставяне и предизвикателство, тревожност и депресия
  • Изложени са на риск от обучителни затруднения
  • Може да имат проблеми със съседите, общността, полицията
  • Най-малко 1/3 от децата с диагноза ADHD ще продължат да имат симптоми и като възрастни

При наличие на ранно идентифициране и лечение децата с ADHD, те могат да преодолеят много от тези пречки и да постигнат успех.

Юношите и възрастните с ADHD:

  • Имат проблеми сходни с тези на децата с ADHD
  • Обикновено са непоседливи, вниманието им лесно се отвлича и са нетърпеливи и/или импулсивни
  • Може да имат затруднения да внимават по време на разговори или срещи, при шофиране, четене и гледане на телевизия/кино
  • Може да имат затруднениия в интерперсоналните взаимоотношения
  • Може да имат затруднения при справяне със стреса
  • Може да имат чести промени в настроението и/или гневни избухвания
  • Може да се борят с организирания ред
  • Може да имат затруднения с планирането
  • Може да имат затруднения да се задържат на работа
  • Може да не са способни да постигнат позицията или статутът, който отговаря на интелектуалните им способности, често в резултат на лоша организираност и отвлекаемост на вниманието
  • Може да се опитат да “лекуват” своето ADHD с алкохол или психоактивни вещества.

Независимо от горепосочените трудности много от децата, юношите и възрастните с ADHD имат високи нива на енергия, креативни идеи и други качества, които ги правят много желани и успешни служители в различни професионални среди.
Като възрастни, хората с ADHD имат свободата да изберат средата, в която работят (за разлика от децата, които трябва да посещават училище) и така да подберат професия и работна обстановка, която отговаря на техните потребности и способности.
Обратно към въпросите


“Истинско” разстройство ли е ADHD?

Да, налице са по-убедителни доказателства за валидността на ADHD като разстройство, отколкото за повечето психични разстройства. Това се дължи на неговия често срещан, надежден модел на симптомите.
На всички ни се случва понякога да имаме затруднения с концентрацията, да внимаваме за детайлите или да стоим спокойно на едно място. ADHD е състояние, при което липсата на внимание и/или хиперактивност/импулсивност се срещат по-често и в по-тежка форма отколкото се очаква, при повечето от децата (или възрастните), които се намират на един и същи етап от развитието си. За хората с ADHD тези поведения пречат на ежедневието (в къщи, в училище, на работа, в социална обстановка).


Винаги ли ще има ADHD детето ми?
До съвсем скоро повечето изследователи и клиницисти вярваха, че децата “надрастват” симптомите на ADHD по време на юношеството. Това може би се дължи на факта, че в тийнейджърските години симптоми като хиперактивността често не са така изявени.

Резултатите от актуалната изследователска работа, обаче, сочат, че много от симптомите на ADHD продължават и в зряла възраст и че приблизително една-трета от децата с ADHD ще продължат да имат симптоми с нарастването на възрастта. Подобно на децата и юношите, които не са адекватно лекувани, както и възрастните с ADHD може да имат затруднения на работното си място, във взаимоотношенията си и в други области на социалното функциониране.


Има ли нещо добро в тази диагноза ADHD?
Много често ADHD се описва в негативни краски, като състояние, което може да разруши живота на човека. Вярно е, че ADHD може да има огромно влияние върху живота на човека. Изследователската работа и клиничните обсъждания се фокусират по-скоро върху проблемите, свързани с ADHD и това как те пречат в много области на социалното функциониране. Това, разбира се, е важно. Ние трябва да разберем проблемите и да изработим начини за преодоляване на аспектите на ADHD, които водят до нарушено функциониране. Това да си с ADHD, обаче, има и други “страни”.
Така както упоритостта може да бъде положителна черта, но може да е и нещо, което води до проблеми, така и много качества и поведения, свързани с ADHD имат и “обратна страна”. Хората с ADHD често са описвани като много енергични, креативни, настоятелни и способни да приемат предизвикателства. Както и повечето неща в живота, ADHD носи и добро и лошо. Няма двама човека с едно и също “ADHD” или едни и същи силни страни. Разпознаването на силните страни заедно със симптомите дава по-богат поглед върху най-добрите начини за справяне с ADHD и върху това как да помогнем на дете или възрастен да живее, използвайки максималния си потенциал.

Лечение с психотерапия и психологическо консултиране
Прилагането на добри стратегии за модифициране на поведението от страна на родителите и учителите помага на децата с ADHD и може да се проведе от психотерапевт или консултант. Помолете лекаря си да ви помогне да намерите някой, обучен в този вид стратегии за обучение на родители. Психотерапията или консултирането могат да бъдат ценен компонент от лечението на ADHD.

Фамилната терапия може да помогне на семейните членове да разберат детето си, което има ADHD и да научат различни стратегии, които могат да използват, когато се появят проблеми или конфликти. Тя може да намали стреса от това да бъдеш родител на дете с ADHD и да помогне на родителите да намерят пресечни точки, когато нямат съгласие по това как трябва да се възпитава детето им.
Често за децата с ADHD е от полза индивидуалната когнитивно-поведенческа терапия, особено когато детето е с ниско самочувствие, взаимоотношенията с връстниците му страдат и/или има неподходящо поведение, което може да е свързано с ADHD. Терапевтите могат да работят насаме с детето ви и да го обучават в техники, чрез които то да се научи да управлява поведението си, да се ангажира с позитивни връзки и да повиши увереността в себе си.
Ако имате интерес да направите терапията част от лечението на детето си, обърнете се към психолог.

Момче на 9 години с хиперактивност и импулсивност

Той е деветгодишен ученик в четвърти клас на обикновено училище. Той е много умно момче и според учителите и родителите си лесно се справя с материала. Неговото поведение, обаче, още от детската градина създава постоянни проблеми.
За него винаги е било трудно да стои на мястото си и често може да бъде видян да щрака капачката на химикалката или да си играе с гумата. Склонността му да се отегчава в училище затруднява концентрацията му върху дадените задачи. Той често бърза да завърши работата си и прави много грешки от невнимание. Мрази да проверява работата си, макар че е окуражаван от майка си и учителите си да го върши. За него е достатъчно трудно да изпълни задачата си без прекъсване, камо ли след това да я проверява. Той мечтае да може да се справя така лесно, както е за другите деца, но изглежда, че енергията му се изчерпва по-бързо отколкото при връстниците му. Той е доста импулсивен. Често изстрелва отговорите без да изчаква реда си. Прекъсва учителя и съучениците си както в класната стая, така и когато играят. Често се сбива с другите деца, като казва, че те са започнали. Запален е по спорта, особено по футбола. Играта, обаче, често завършва със спор между него и съдията, треньора или другите играчи.
Диагнозата ADHD е поставена още, когато той е в детската градина. Изключен е от следобедните занятия поради агресивното си поведение. Родителите му събират много информация за ADHD и вкъщи прилагат много стриктен план за промяна на поведението. За училище те използват ресурсен учител. В класната стая момчето е поставено да седи близо до учителя. И родителите и учителят му знаят, че се концентрира най-добре, когато проектите са раздробени на малки части и когато идеите или дейностите са нови и интересни за него. Учителят му търси креативни начини, за да му преподава така, че да направи обучителния процес интересен, което да го стимулира достатъчно за да задържи вниманието му. Родителите му, също така знаят, че синът им има затруднения във взаимоотношенията с другите деца на негова възраст. Те са опитвали да организират “срещи за игра” с едно или две деца у тях, но него самия много рядко го канят други деца.
Когато го питат как се справя, момчето отговаря: “Добре”. Той, обаче, не знае какво да направи, за да се справи с дефицитите си в училище и в общуването. Наистина не иска да причинява неприятности, но неговата импулсивност обикновено води до неподходящо или невъзпитано поведение. Често се чувства притеснен, тъй като никога не знае какво ще направи в следващия момент и дали то няма отново да му навлече неприятности. Всичко се случва така бързо, че той няма усещане за контрол над това което прави или казва.

Момиче, на 6 години с проблемно поведение

Момиче на 6 години е в първи клас. Тя е интелигентна, но изглежда има известни затруднения в училище. Всяка вечер пише домашните си и на другия ден ги предава на учителя си. Според майка и най-добрата страна на поведението на дъщеря и е способността да приключва навреме с домашните си.
В областта на взаимоотношенията, обаче, момичето се бори със сериозни затруднения. Майка и се чуди как да и помогне да преодолее очевидните поведенчески проблеми. Тя често прекъсва другите докато говорят и говори почти непрекъснато през целия ден. Когато майка и се опитва да и постави някакви задачи, тя нарочно не изпълнява изискванията. Държи се изключително провокативно с възрастните и преднамерено търси повод да започне, винаги когато е възможно, препирня с тях. Настроението и е неконтролируемо и непредсказуемо през по-голямата част от времето. Темпераментът и емоциите и изглеждат за останалите като крайни “върхове” и “спадове”. В един момент може да е безкрайно щастлива, а в следващия да е силно разстроена и разгневена. Тази гневливост понякога ескалира до тежки пристъпи. Поведението и пречи на взаимоотношенията с възрастните и връстниците и има сериозно отражение върху връзката с майка и.
Освен това, липсата на послушание е нещо, което би затруднило всеки родител. В по-голямата част от времето тя има затруднения да следва дадените инструкции. Лесно се отвлича от други неща около нея или от случайно преминаващи през главата и мисли. В резултат често губи вещи или променя местата им. Нейната неспособност селективно да се концентрира върху определени неща води до непоносимо чувство за тревожност и безпокойство. Умът и е бомбардиран от най-различни мисли и идеи, като тя е неспособна да пресее най-важните. Майка и се безпокои също от многобройните безсънни нощи на дъщеря си. Момичето има трудности със заспиването и не може да спи цяла нощ без да се събужда.
Майка и започва да забелязва тези симптоми, когато детето е на три години и половина. В крайна сметка, когато е в детската градина, на момичето е поставена диагнозата ADHD от професионалист. Оттогава тя се лекува с различни медикаменти, но симптомите и все още са силно изразени и нарушаващи ежедневието и. Майка и се чувства фрустрирана и объркана, защото не знае как още да и помогне. Помолила е за помощ лекаря на дъщеря си, който да определи дали за да се използва подходящата комбинация от медикаменти и дали дъщеря и има и други проблеми освен ADHD.

Момче на 11 г с двуезично възпитание, което има ADHD и обучителни трудности

Момчето израства като говори два езика – английски и български. Проблемът да стои спокойно и мирно се проявяват още в предучилищната група. Поведението на момчето в класната стая не е било проблем. Всъщност, учителите се радвали на неговия ентусиазъм и приятелско поведение. Макар че симптомите му изглеждат относително леки, както майка му, така и учителите са загрижени от бавното му четене и забавено развитие на речевите умения и мислят, че симптомите свързани с липса на внимание може да пречат на ученето му. Той продължава да има проблеми с изпълняването на задачите както в детската градина, така и в първи клас. Това е причината да му се направи оценка за ADHD. Започва лечение с Риталин три пъти на ден, но дори и с него момчето има сериозни затруднения с четенето.
Всички знаят, че е умно момче, но уменията му за четене изостават в сравнение с другите. Освен това той сериозно се затруднява да изразява мислите си. Изостава все повече и повече. Отначало персоналът в училище смятал, че някои от проблемите му се дължат на това, че е с двуезично възпитание. След оценката, обаче, става ясно, че момчето се затруднява по един и същи начин както с английския, така и с българския. Той, обаче, е много добър в биологичните науки. Може да назове всеки вид змия на земята.
РОДНИНИТЕ ВЪЗПРИЕМАТ ADHD КАТО ЛОШО ВЪЗПИТАНИЕ
Майката винаги е знаела, че синът и се бие в училище със съучениците си. Тя вижда, че той прави това и в къщи, където живее с майка си, двамата му по-малки братя, баба си и дядо си. Бабата счита, че той е инатлив и мързелив. Майката смята, че това кара сина и да се чувства зле. Тя знае, че момчето има затруднения да слуша и да разбира какво се очаква от него. Майката решава да говори с баща си, така че той да разбере защо някои неща са така трудни за внука му. Тя се чувства малко по-добре след разговора с баща си, но научава, също така, че за баща и е трудно да разбере как лошото поведение на момчето може да се дължи на нещо “медицинско”.