Детските рисунки

Тревожни сигнали

Вероятно в периода между 12 и 18 месеца вашето прохождащо дете ще се опита да “пише”, драскайки върху лист хартия, а следващите 18 – 24 месеца то ще ви изненада с нарисуваните от него вертикални и хоризонтални линии, може би дори кръгове. Покажете, че сте приятно изненадани от произведението му. Това ще го насърчи към цял куп нови умения. Рисуването с пастели развива както двигателните умения на детето, като сграбчване и задържане, например, така и находчивостта и неговото въображение.

Първо дайте на вашия млад артист достатъчно количество листове. Но нека бъдат от по-твърда хартия, тъй като нищо не потиска така творческите способности както ужасяващите викове на мама, когато пастела се плъзне по покривката или разкъсва тънката хартия. Освен това добър избор са и плътните, твърди пастели или лесно перящи се химикалки в няколко основни цветове (така че то да не зацапва). Ако вашето прохождащо дете не е заинтересовано, му предложете други алтернативи. Цветните моливи, или водните боички може да възбудят неговия интерес. Да рисува с тебешир върху тротоара навън също би било вълнуващо за малчугана.


Не забравяйте и рисуването с пръсти. Докато бебчето ви учи как да държи и да борави с приборите е важно да се пробва и да рисува с пръсти. Това тренира двигателните му функции и творческите му способности едновременно. А ако то е уморено от рисуването, пробвайте щамповането. Отпечатването на ръчичките и крачетата му върху лист хартия е забавно, а ще бъде и чудесен подарък за мама. Може да му създадете интерес към природата като боядисва с четка листенца, жълъдчета, връхчетата на моркови, или венчелистчета на цветята и да ги използва като домашно направени щампи. В по-специални случаи го оставете да потопи рисуващото си пръстче в тортата или цветно плодово сокче. То ще упражнява своите двигателни умения и ще се забавлява ближейки пръстчетата си.


Защо децата се нуждаят да рисуват
От Андрея Л. Мак
Веднъж само докато се обърна, моята 25 месечна дъщеря беше изрисувала цялата стена с цветни завъртулки. Опитах се да и припомня, че се рисува само върху лист хартия, а не върху стените. Тя само погледна, показа щастливо своя шедьовър и каза: “Делфин”.
Драсканиците може да изглеждат за родителите безсмислени, но за прохождащите е важна част от процеса на изследване на света. Някои от тях са толкова развълнувани от това да си драскат, че изглежда никога няма да им се наситят. От друга страна за родителите да оценят тази форма на изкуство е трудно, защото това води до ново пребоядисване в кухнята. Успокойте се и си спомните, защо детето ви се нуждае от рисуване:

Подобрява двигателните функции. Давайки шанс на детето си да използва маркерите и пастелите му помагате да развие контрола върху пръстчетата си, по-късно ще му бъде нужно да използва вилицата, да пише с молив или да си мие зъбките.
Независимост: Светът на прохождащите е пълен с неща, които не са му позволени да прави и неща, които не бива да пипа. С един комплект от пастели и няколко листове хартия, то е свободно да използва, който цвят желае, каква фигурки да нарисува (точки или линии, бързо или бавно) и къде точно да ги разположи на листа. Когато завърши своето произведение, то ще е гордо, че се е справило само без да помощта на някой. Свободата от това да избираш и създаваш нещо със собствени сили и възможности помага да развива усещането за независимост.
Ограмотява от рано: Завъртулките и линиите на детето правят възможно то да разпознава формите, а по-късно и буквите. С развитието си то ще научи, че неговите драскулките изобразяват различни обекти в реалния свят (като например “делфина“ на дъщеря ми), а това са първите стъпки към света на четенето и писането.
Емоционален отдушник: Артистите често рисуват, за да изразят своите емоции, а това може да се хареса и на вашето дете. Малките бързо се разстройват при срещите с предизвикателствата на деня: вашето дете може да не успее да закопчее ризката си или да построи висока кула от кубчетата си, или да използва думи, които вие да разбирате. Движенията и енергията, използвана, за да рисува го освобождава от чувствата и впечатленията, натрупани от неговата фрустрация.

Съвети към родителите:

Накарайте малчугана си по-често да рисува. Оставате го настрани, например на масата за хранене в кухнята, покрита с евтина и лесна за пране покривка. По този начин, няма да е толкова важно ако някои от линиите излизат извън очертанията на листа.
Подсигурете повечко листове. Стари кутии от зърнени закуски, опаковки и гърбовете на листове, които вече сте използвали, са подходящи за рисуване. Залепете голям лист хартия (тънка или облицовачна) на стената или на вратата на хладилника. Може и да подвържете няколко листа заедно, така че да заприличат на тетрадка, в която те да покажат своите творчески способности. Не се тревожете, ако не може да отгатнете какво е нарисувало детето ви. Задаването на множество въпроси относно рисунката може да обезсърчат малкия творец. Запомнете, че процесът на рисуване, оставя незабравими спомени у мъника, а не е важен крайния резултат.
Ако вашето дете изглежда, че търси мнение и съвет, кой цвят да използва за “чудесните зигзагообразни линии”, кажете: “Разкажи ми повече за твоята рисунка”.
Опитайте различни видове рисуване. Покажете му как да рисува с парче сапун върху запотен прозорец. Оставете го да рисува върху тротоара с цветен тебешир или с гъба и кофа с вода. Използвайки пръчка или лопата на пясъка може също да бъде забавно. Научете го да експериментира. Това ще развие неговото творческо мислене.
Научете децата си да рисуват
От Хелън Саут

Направляване на младите артисти
Децата се учат да рисуват по същия начин както се учат да говорят, а по-късно и да пишат – чрез копиране. Символите, които използваме за идеи, независимо дали са звуци, написани или илюстровани знаци, се научават веднъж. Светът около нас – семейството, обкръжението ни, медията – всичко може да се изрисува. Рисуването помага на децата да открият, че формите носят послание, и много по-важно, те може да създадат свои изображения със собствен смисъл (без чужда помощ).

Прохождащи: Моделирайте рисуването
Рисуването с бебчета и прохождащите дечица е много забавно. Започнете с прости форми и им дайте име. Те може да разпознаят много от тях в книжката им с картинки. Нарисувайте простички личица. Докато вие рисувате, им разказвайте: виж, колко весело е това дете с каква широка усмивка е, с къдрава косичка, и с обици. Рисувайте дървета, цветя, трева, къща, животни. Насърчавайте малките да се включват, да нарисуват нещо сами или да добавят детайли към вашите рисунки.
Покажете им цветовете – най-добре в началото основните, потърсете моливи или химикалки с цвят жълто, червено, зелено и синьо. Никога не се притеснявайте и подценявайте за липса на талант. За вашия мъник в този момент сте гений.

Децата в предучилищна възраст: Разширете лексиката им

Може да разширите речниковият фонд на вашето дете с визуални символи. Това става по същия начин както при четенето и писането. Започне ли детето ви да рисува, го попитайте какво изобразява. Може внимателно да го подучите, но не бъдете прекалено настойчиви. Конят…колко крака има? Четири? Кой язди коня? Има ли седло? В продължение на разговора може да му дадете съвет как да изобрази нови непознати обекти. “Как да нарисувам седло? Може би с крива линия, така ли?”. Може да им покажете как да ги изобразят като им нарисувате образец, който да следват. В тази възраст, вашите собствени умения не са от особена важност. Друг път, когато сте с вашия малчуган изрисувате някои моменти от живота си – какво правите, когато сте на работа, как пазарувате в супермаркета, някоя специална за вас почивка или екскурзия, как се чувствате, когато се е случило нещо важно. По този начин вие го учите не само процеса на рисуването, но и какво може да изрази то.

Децата в училищна възраст: Готови да градят умения

Когато детето ви започне да се интересува от пресъздаване сложни разкази, има добри двигателни способности (рисува точни и прецизни форми) и започва да търси прилика между рисунките и предметите, тогава то е готово да започне да рисуване реалистично. Важно е да запомните, че действителността е само един аспект от артистичното изразяване, а уменията в тази област трябва да се балансират чрез насърчаване на точни и прецизни линии, експериментация с цветове. На този етап някои деца ще се забавляват рисувайки с вас, докато други може да бъдат уплашени гледайки “правилния” и “верен” начин, по който се изобразяват обектите. Бъдете деликатни. Предлагайте им различни възможности и решения да изразят проблемите си.


Какво е значението на детските рисунки
Рядкост са прохождащите, които ще изпуснат шанса си да надраскат нещо върху попадналия им пред погледа лист хартия на масата. Листове, стени, врати на хладилници – младите Пикасовци и Рембрановци обикновено не са предирчиви. Родителите често са възхитени от творбите на своите млади майстори, но има ли скрит смисъл в привидните на пръв поглед драсканици?
“В периода между година и половина и 2 години и половина, децата най-вече “чувстват” света чрез движенията на тялото си и споделят тези усещания с останалите“, казва Д-р Робърт Уинтър, председател на художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез изкуство на Леноър – Райн Колийдж в Хикори, Северна Каролина. Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развитие. Може дори да открием и скрити послания за тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез наблюдаване на творческия им процес “от несвързаните и наслуки нарисувани линии, изрисувани с пастели до контролираните линии с моливи и маркери”.

Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но децата, които не изразяват интерес към рисуването в тази възраст може да бъде сигнал на забавяне на развитието им. Когато започнат да “назовават” своите драсканици, обикновено в периода между 3 години и половина и 4 години и половина, родителите вече трябва да насочат вниманието си. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?” “Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране. Въпреки, че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо малтретиране.

“Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого”, казва Уинтър. “Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът”. Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина и изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контраст, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия“, обяснява Уинтър.
Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изтрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация че разговора по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а молива (пастела или маркера) може да се счупи при здравото му сграбчване.
При дешифриране рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговора на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и формите на обектите. “Но те са явни след продължителен период от време – от 6 месеца до година”, казва Уинтър. Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие.

Тревожни сигнали

Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линийки за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, например – но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Уинтър казва още, че “децата не могат да рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова, пространствените взаимоотношения са неуместни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху графичните символи”. Така че, ако дете изрисува човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха е напълно естествено.
“Кръга изобразява човешкото лице и обикновено е често срещано.”, казва Уинтър. Оттук децата започват да добавят детайлите – коса, очи, уста. Може много да бъде научено от тези символи. Уинтър набелязва няколко чисто тревожни сигнали. Той набляга отново, че отговорът се крие в символите, които се появяват понякога самостоятелно, а не да насочваме вниманието си към отделни събития.

Неестествено големи уши, без обеци, може да е сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.

Разтревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува.

Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността.

Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.

Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следят внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях, които не произнасят. При подобни тревожни сигнали, които установите и при вашето дете е необходимо да се обърнете за консултация към психолог.