Рисувателен тест

РИСУВАТЕЛЕН ТЕСТ

Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи.
Рисувателния тест “Моето семейство” дава възможност да видим света през очите на детето, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него. Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство” (В.Хюлс, Дж.Дилео), или “да нарисуват семейство” (Е.Хаммер), или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” (Р.Бернс, С.Кауфман) и т.н. Към самия тест може да има и допълнителни задачи (напр. да нарисуват семейството в четири стаи – А.Захаров), може да се провежда както само с децата, така и с всички членове на семейството (Ч. Ширн и К. Ръсел).
Рисунките се анализират по пет комплекса:

Благоприятна семейна ситуация:
– показани са всички членове на семейството;
– рисуването е започнало с изобразяване на човек;
– всички имат общо занимание;
– отсъстват изолирани членове на семейството;
– линиите са с добро качество.
Тревожност:
– наличие на щриховки;
– линия със силен натиск
– преувеличено внимание към детайлите;
– триене;
– линия за основа.
Конфликтност в семейството:
– препятствия между фигурите;
– отделяне, изолация на някоя от фигурите;
– преобладаване на вещи;
– отсъствие на някой от членовете на семейството.
Чувство на непълноценност в семейството:
– отсъствие на автора;
– рисуване на себе си последен;
– изолация на автора от другите членове;
– разположение на фигурата на долната част от листа;
– малки фигури.
Враждебност в семейството:
– агресивна позиция на фигурите
– деформирана фигура;
– разперени ръце;
– пръстите на ръцете са във вид на пръчки.

Рисувателният тест “Моето семейство” се използва с цел:
-да се разкрие начина, по който детето преживява своето място в семейството;
-неговото отношение към семейството като цяло;
-отношение към отделните му членове;
-някои психологически особености на изследваното дете.

На детето се предоставя по един лист бяла, негланцирана хартия, формат А-4, цветни моливи и дадена следната инструкция: “Нарисувай върху този бял лист своето семейство. Можеш да използваш всички цветни моливи пред тебе!”.
На детето не се обяснява какво означава думата “семейство”. На всички въпроси на детето се преповтаря инструкцията и деликатно се подканя да продължи. Ограничения във времето за изпълнение не се поставят. След завършване на рисунката се провежда неформален разговор с детето като се задават следните въпроси:

1.Кого си нарисувал на тази рисунка?
2.Къде се намират те?
3.Какво правят?
4.Кой е измислил това?
5.Весело ли им е или скучно? Защо?
6.Кой от нарисуваните е най-радостен? Защо?
7.Кой от тях е най-тъжен? Защо?

От древни времена човечеството придава на цветовете символично значение. Затова не е чудно, че съществува методика „Цветни деца“ – с нейна помощ в зависимост от предпочитаните от децата цветове при рисуване, може да се определи техния характер, вижданията им за света, емоционалния климат в семейството и т.н.
Какви са предпочитаните от Вашето дете цветове?
„ЖЪЛТИ“ И „ЧЕРВЕНИ“ ДЕЦА
Жълтия цвят е цветът на духовното.
„Жълтото“ дете е мечтател, фантазьор, разказвач, веселяк. Обича да играе само и предпочита абстрактни играчки, тъй като е с голямо въображение. Когато порасне, може да се ориентира по-скоро към професия изпълнена с разнообразие. Винаги ще има в какво да вярват и гледат напред в бъдещето. Но в същото време може да се проявят такива черти от характера като непрактичност, безотговорност, пасивност.
„ЧЕРВЕНИ“ ДЕЦА
ЧЕРВЕНОТО е цвета на кръвта, здравето, живота, енергията, силата, властта. Децата предпочитащи този цвят са открити и енергични. Трудно е на родителите – тези деца са палави, непослушни, неуправляеми. Когато пораснат стремежът да преуспеят е преди всичко останало.
„СИНИТЕ“ ДЕЦА
са пълна противоположност на червените. Това са спокойни деца – лежат с книжка на дивана, размишляват. За разлика от „червените“ деца на тях им е приятно да дават, а не само да получават. Трябва да се има предвид, че често деца избират синия цвят не защото го предпочитат, а защото в дадения момент имат нужда от успокоение.
„ВИОЛЕТОВИ“ ДЕЦА
ВИОЛЕТОВО – това е цветът на нощта, тайнствеността, мистиката, съзерцанието. Децата се отличават с богат вътрешен живот, артистизъм и голяма чувствителност. Лесно е да бъдат хипнотизирани, възбудими са. Повече от другите се нуждаят от подкрепа и поощрение.
„СИНЬО-ЗЕЛЕНИ“ ДЕЦА
Ключови думи за този цвят са : вода. лед, хлад, гордост, престиж, щеславие. На който този цвят се харесва е в напрегнато нервно състояние – страхува се да не направи грешка. Много чиновници и администратори попадат в тази категория. На децата трябва де се предостави повече свобода, да се поощрява инициативността, да се замени наказанието с поощрение.
„ЗЕЛЕНИТЕ“ ДЕЦА
се чувстват застрашени и се нуждаят повече от майчина любов. За да не се превърнат в „зелени“ възрастни ( консервативни, боящи се от промени) децата се нуждаят от творческо възпитание, от развитие на интересите. Такива деца се нуждаят от чувство на защитеност.
„ОРАНЖЕВИТЕ“ ДЕЦА
са лесно възбудими. Децата се смеят и крещят дори без причина. А това не е полезно нито за тях, нито за родителите им…
„КАФЯВИТЕ“ ДЕЦА
Ако в кафявото нюанса на оранжево е повече от черното дискомфорта не е така изявен. Земния кафяв цвят се използва от децата за да създадат собствен свят – надежден и уютен, който ще им даде чувство за безопасност.
Като цяло, обаче използването на кафяво може да бъде знак за слабо здраве, семейни неуредици, участие в драматични събития и пр.
„ЧЕРНИ“ ДЕЦА
Използването му е знак за някакви терзания, страхове. По принцип се счита, че децата рядко го предпочитат, но трябва да се има предвид факта, че черния цвят е цвета на много любими за децата герои – Батман и Робин напр. са облечени в черно и е възможно да доминира при децата без да има особена причина затова.

Ако имате някакви съмнения или след като сте тествали вашето дете имате причина за тревога е наложително да се обърнете към квалифициран психолог.