Зависимости

Кликнете на текста върху снимките за да прочетете за всяка зависимост:

Зависимостите най-общо се делят на три групи:
• Зависимост от химическо вещество, променящо настроението (алкохол, наркотици, лекарства);
• Зависимост от поведения и ритуали (хазарт, компулсивно пазаруване, парични заеми);
• Зависимости, които са бягство в реалния свят на фантазиите (телевизия, мас-медии, компютърни игри, научна фантастика, мечтателство).

НАРКОМАНИЯТА Е БОЛЕСТ

СЕМЕЙСТВОТО НА НАРКОМАНА

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАВИСИМОСТТА?
А. Различни лица на едно и също заболяване

В най-общи линии наркоманията – това е употреба на наркотици, т.е. химически вещества. Но всъщност не само те могат да играят ролята на наркотици. Нерядко това са съвсем други, на пръв поглед безобидни вещества. Освен това, зависимостта, наркоманията в широк смисъл на думата, може да се прояви и въобще не към химически вещества. Трябва да кажем няколко думи за тези разни видове зависимости.
Има много разпространени видове зависимости – например към напълно легални, даже предписани от лекар медикаменти – сънотворни, успокояващи, болкоуспокоителни вещества, които в повечето случаи не се считат за зависимост. Хората страдащи от такива зависимости (а те са твърде много сред различните социални слоеве и групи), почти никой не нарича наркомани. Всъщност тяхната зависимост ни най-малко не е по-безопасна и разрушителна от “обикновената” наркомания и тези хора също се нуждаят от помощ.
Продължавайки логическия път на мисълта, към зависимостта от химически вещества – т.е. също някакъв вид наркомании, сме длъжни да причислим и такива зависимости като алкохолната зависимост и никотинизъм (пристрастяване към пушене), зависимост към стимулиращи вещества съдържащи се в черния чай и кафето. Говори се даже за зависимост към храната, имайки пред вид отношението ни към нея – лакомия или обратно – почти пълен отказ от приемане на храна, поради страх от напълняване.
Всички тези видове зависимост отдавна се отнасят към наркоманиите – в широкия смисъл на думата – в тези страни, където днес е изработен единствения ефективен подход за лечение на подобни заболявания. И в тези страни хората, страдащи от някоя от изброените по-горе зависимости се лекуват в едно и също лечебно заведение като при това се използват (успешно!) едни и същи лечебни методи.

Всички тези видове зависимости само външно изглеждат различни, всъщност те почти НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПОМЕЖДУ СИ по своята същност, причина на възникване и последствия. Следователно и страдащите от тези заболявания (а това са наистина заболявания) не се отличават много един от друг. С други думи, няма някакви принципни различия между хората употребяващи нелегално наркотици и хората, които страдат от “работохолизъм” – т.е. зависими от работата. И всички видове зависимости носят в себе си грозната опасност и за самия човек – за неговото физическо, психическо и духовно здраве, но също така и за обществото като цяло.
А всичко това означава, че наркоманията – не е екзотично явление, не е само тема от полицейските доклади и наркологическите отчети, а наша обща беда, пряко засягаща всеки един от нас,
И реалният път за преодоляване на тази беда е един – да започнем със себе си, да погледнем на проблема със зависимостите отвътре, и да се опитаме да видим проявлението им в своя живот. За това ще ни помогне и следващата част – психологически основи на зависимостта.

Б. Какво говорят за зависимостта психолозите
В психологията винаги са съществували множество теории, които искат да обяснят възникването и развитието на зависимостите. Но едва отскоро – преди не повече от 15-17 години – психолозите започнаха да изучават съществуващия у човека стремеж да замести своите духовни непълноти (липси) с химически вещества, материални обекти, психически процеси и човешки взаимоотношения. Психолозите нарекоха този стремеж “съзависимост”.
Съзависимост е съществувала през цялата история на човечеството и е разпространена толкова широко, че хората са започнали да я счита за норма на човешкото съществувание. Освен това, все по-често, стереотипи на поведение и чувства, предизвикани от тази болест (зависимостта), се приемат и утвърждават от обществото като идеал, те се вкореняват в културните традиции и се пропагандират от изкуството и литературата. Тези стереотипи са толкова здрави, че всяко посегателство върху тях се възприема като съзнателна атака, бунт срещу общоприетото. Именно така ще се реагира, ако кажем, че историята на Ромео и Жулиета – всъщност не е история на една велика любов, а история на зависимостта, при това явно патологическа зависимост на хора един от друг. И тази любов няма нищо общо с християнското разбиране на понятието любов между мъжа и жената. Потвърждение на това е трагичната развръзка (“По плодовете им ще ги познаете”). Историята на Ромео и Жулиета – това е историята на болестта (съзависимост в по-тесен смисъл на думата), завършваща със закономерен смъртен и изход и за “носителите” и за другите “заразени”. А световната литература и изкуство са пълни с подобни “истории на заболяването”.
Съзависимостите могат да докоснат всяка сфера на човешкия живот, могат да повлияят на цялата съвкупност от отношения между човека и заобикалящия го свят, със самия себе си и с Бога. Именно съзависимостите лежат в основата на такива грозни и очевидни за обществото социални болести като алкохолизъм, наркомании и именно съзависимостите – по-малко очевидна причина, но не по-малко унищожителна – от пари, власт, сексуални отношения и др.
Какво е това съзависимост? Най-пълното определение за сега е дадено на І Конференция по съзависимости в САЩ, Аризона, 1989 г.:
“Съзависимостта, това е устойчиво състояние на болезнена зависимост от импулсивни (т.е. ставащи неуправляеми) форми на поведение и от мнението на други хора, формиращи се при опита на човека да придобие увереност в себе си, да осъзнае собствената си значимост, да определи себе си като личност” (има се предвид, че тези опити се реализират по неверен път).”
Има и други определения на това явление, в които се набляга на различни негови аспекти, например:

  • чувство на патологичен срам от отхвърлеността, която се явява участта на всеки човек в неблагополучно семейство;
  • загуба на собствените вътрешни реалности и зависимости от външните реалности;
  • прекомерна загриженост за нещо или за някого и прекомерна зависимост – емоционална, социална, понякога и физическа от някой човек, процес или явление;
  • “семейственост” на това явление, т.е. наличие на съзависимост у повечето (ако не у всички) членове на едно семейство, особено където има химическа зависимост;
  • спиране развитието на собственото “АЗ’’ и прекалено ни силно реагиране на произтичащите наоколо ситуации при недостатъчна реакция на случващото се вътре в нас;
  • болезнена привързаност към отношенията с някого или с проблемите, които тези отношения предизвикват;
  • продължителното подчинение на човека на строги правила, не допускащи открито изразяване на чувствата и непосредствено обсъждане на вътрешните и междуличностните проблеми;
  • опит да се създадат отношения родител-дете във всички други значими за съзависимия човек отношения, и т н.
    Многообразните форми на съзависимост, при това се изразяват в напълно определени проявления. И признаците, и симптомите на съзависимостта са напълно достъпни за описване. Накратко ще изброим основите на тези симптоми, за да може всеки да провери, не са ли ви познати те от свой собствен опит.
  • много сурово отношение към себе си и към другите, не любов към себе си, обикновено неосъзнато маскирани (най-често от самия себе си);
  • “боязън от страха”, стремеж предварително да оградим себе си от страха, избягвайки тези ситуации, при които този страх може да се появи;
  • желание да се харесаш на околните, съпроводено с готовност да правиш всичко, за да постигнеш това;
  • страх или дискомфорт при общуване с напористи или “сърдити” хора, страх от лична критика и остра емоционална реакция на тази критика;
  • частна и интензивна емоционална въвлеченост в отношението с тези хора, които или напълно подчиняват себе си, или напротив, се нуждаят от постоянно внимание и грижа;
  • неспособност да различиш любов от жалост, тенденция да се греши и смесват тези чувства;
  • свръхестественост – или, напротив, свръхбезотговорност в поведението;
  • чувство на вина при необходимост да отстояват себе си, “своите” лични интереси или да направят нещо за себе си лично;
  • постоянно отлагане на всичко “за после”;
  • неспособност – или активно, съпроводено със страх нежелание да участва в игри, развлечение, забави, “отдаване на веселие “;
  • в отношението с други хора – крайно рядко възниква усещане за истинна близост, доверие и постоянство;
  • присъствие на лъжа, даже там където е по-просто и по-естествено да се каже истината.
  • НАРКОМАНИЯТА Е БОЛЕСТ
    За да се намери подходящият изход е много важно да се разбере: НАРКОМАНИЯТА Е БОЛЕСТ! Специалистите в областта на наркологията знаят това отдавна и го признават безпрекословно. Болест с названието “наркомания” е включена в медицинските справочници и каталози наред с останалите други заболявания. Такова разбиране на проблема съществува поне от миналия век, въпреки, че в съзнанието на много хора все още много здраво е залегнал стереотипът, че ако човек употребява наркотици, то единствената причина за това е неговата безпътица, безотговорност, порочност и въобще склонност към престъпен живот. За това, че подобно поведение може да бъде проявление на БОЛЕСТ, нерядко се забравя.
    Според специалистите наркоманията е заболяване, отнасящо се към т.нар. адиктивни заболявания или заболявания на зависимостта. Доколкото при наркоманията се проявява зависимост към химически вещества – наркотици, то тя се нарича още “химическа зависимост”, наред с някои други видове зависимости – например алкохолната. Този термин не трябва да се смесва с формите на зависимост, които се срещат вътре в самото понятие “наркомания” – това са психическата зависимост от наркотиците, която е свойствена за всички видове наркомании, а така също и физическата зависимост, която може да бъде изразена или да бъде маскирана, а в отделни случаи даже практически отсъства.

Ето как самите наркомани определят своята болест. Тук ще споделя някои откъси от книгата “Анонимни Наркомани”, в която са изложени основните принципи, които се използват в работата за оздравяване.
“Какво е това наркоман? Повечето от нас не се нуждаят да се замислят дълго. НИЕ ЗНАЕМ ОТГОВОРА! Целият ни живот и всичките ни мисли се въртят около наркотика – да го набавиш, да го приемеш и да намериш средства за още. Ние живеем, за да употребяваме наркотик и приемаме наркотик, за да живеем. Много е просто: наркоманът е човек, чийто живот се управлява от наркотиците. Ние сме хора, които страдат от хронична и прогресираща болест. И ако тази болест не бъде спряна, нейният изход е винаги един и същ: затвор, психиатрична болница или смърт…
Ние наркоманите сме хора, които, поради употребата на вещества изменящи съзнанието ни и влияещи на настроението ни, си създаваме проблеми във всички области на живота. Наркоманията е болест, която не се свежда само до употреба на наркотици. Много от нас считат, че болестта ни е съществувала дълго преди за първи път да пробваме наркотици.
Но повечето от нас не се считаха за наркомани до включването в програмата “Анонимни Наркомани”. Ние знаехме за болестта си твърде малко от някои лошо осведомени хора. И доколкото можехме понякога, за кратко време да се спрем да приемаме наркотици – си мислехме, че с нас всичко е наред… И само в минутите на пъпно отчаяние се питахме, нима това е от наркотиците? “
Ние не сме решавали да станем наркомани. Ние страдаме от болест, която има антиобществени проявления и която трудно се забелязва, разпознава и лекува.
Поради нашата болест ние престанахме да общуваме с хората, освен в случаите, когато трябва да си набавим наркотик, да го употребим или да си набавим още. Нашата враждебност, обида, егоизъм и себелюбие ни отрязват от останалия свят. Всички, които са ни непознати ни се струват чужди и опасни. Нашият свят се стесни изключително много, а самотата стана начин на живот. Ние приемахме наркотици, за да преживеем. Това беше единственият начин на живот, който ние познавахме… Въпреки всичко това, ние продължавахме да твърдим: “Ще се справя”…

Наистина, коварството на “наркоманията” се състои в това, че на наркомана му е много по-трудно да се откаже от наркотика, отколкото диабетика да се откаже от прием на захар. Освен това – най-важното – просто да се спре наркотика не е достатъчно. Трябва дълго – през целия живот да се учи да живее по новому, без наркотици, стараейки се да решава всичките си проблеми по съвсем друг начин в сравнение с миналото. Именно този процес се нарича оздравяване от наркомания, алкохолизъм или всяка друга зависимост. И именно такова оздравяване от зависимост е възможно с помощта на психологическото консултиране и психотерапията!


СЕМЕЙСТВОТО НА НАРКОМАНА
Сега ще обсъдим как семейството може да повлияе при оформянето на някаква зависимост, а следователно и на наркоманията. За това трябва да разберем какво значи “неблагополучно семейство”.
В повечето случаи под “неблагополучно семейство” се разбират само крайните ситуации: мъж алкохолик; мъж, който бие жена си и децата; разбита от много болести, измъчена майка, неспособна да възпитава децата си нормално; беднотия; прекалено свободно отношение в семейството и други. Да, такова семейство несъмнено е неблагополучно.
Но за съжаление, неблагополучни семейства могат да бъдат и такива, които от страни изглеждат идеални: образовани, културни, ползващи се с уважение родители и такива, които имат пълно благополучие, чистота и уют в къщата, с деца, които са отличници в училище, които освен това се занимават и с други полезни дейности. И изведнъж в такова семейство се случва трагедия – член от семейството става наркоман!
Но действително ли това се случва изведнъж, няма ли тази трагедия своя закономерност, своите дълбоки причини? В повечето случаи несъмнено ги има. Истинската същност на тази семейна драма много добре се казва и отразява в думите “неблагополучно семейство” – това е семейство, което няма и не получава благодат. За каква благодат става дума? Разбира се, че не става дума за материално благополучие. Та нали ни е известно и имаме примери за деца-наркомани от обезпечени и дори много добре материално обезпечени семейства. Благоденствието е тази благодат, която ни пази и ни помага да възпитаваме семейството, това е този дух, който ни пази и ни помага в пълна мярка семейството да изпълни своето предназначение. Друго име на “неблагополучно” е “дисфункционално семейство”. Това определение говори, че основната характеристика на такова семейство е не напълно изпълнени от него функции.
Какви са тези функции? Какво е първичното значение на семейството?
В книгите на много християнски писатели ние можем да открием, че главната задача на семейството се явява създаване на общества от хора тясно и хармонично свързани един с друг, със самите себе си и с Бога. Създаване на една всемирна общност, в която съществува неразделност на човека с останалите творения и със самия Творец. И ако разбираме смисъла на семейството точно така, тогава ще ни стане ясно съпоставянето между семейството и Църквата, ще ни стане ясно защо семейството в християнската литература е наречено “малката църква”. Защото функциите между тях са еднакви.
Така, както човек може да изпълнява в цялата пълнота функциите си само тогава, когато е всеотдаен, така и семейството може да изпълнява своето предназначение в цялата си пълнота, само тогава, когато всички части са събрани в едно цяло и всички заедно служат за създаването на една цялост. Когато тази цялост е разбита, това довежда до нарушения във функциите на семейството.
Пример в това отношение е едно семейство, в което бащата е напълно погълнат от своята работа. Не е важно какви са мотивите на тази свръхзаетост – увлечение по своята работа, производствена необходимост или стремеж да изкара повече пари. Това семейство несъмнено е неблагополучно. И много често това неблагополучие се отразява върху децата, и то точно в пристрастяването им към наркотиците.
С какви признаци се характеризира неблагополучното семейство?
Ето само някои от тях:

  1. Различни форми на зависимост на някой от членовете на семейството. Това не са само порицаваните от обществото зависимости от наркотици и алкохол, но и такива, които понякога не осъзнаваме: зависимост от работа; зависимост от друг човек;
  2. Непълнотата в семейството – това вече е неблагополучие само по себе си, точно така както липсата на едната ръка ограничава функциите на човека и такава ограниченост съвършено не зависи от душевните и нравствените качества на този човек. И всякакво непълно семейство е неблагополучно независимо от причините за непълнотата, от съществуващите отношения между останалите членове на семейството, или техните достойнства. Не е важно защо именно семейството е непълно – дали си е отишъл някой от съпрузите, или е загинал при нещастен случай, война, или е починал от болест – във всички тези случаи семейството е непълно и се лишава от възможността да изпълнява пълноценно своите функции.
  3. Дълга и тежка болест на някой член от семейството. Както и при предишните случаи и този фактор определя изключването на човека от семейния живот в неговата цялост и пълнота, въпреки че при хубави отношения това психологически може почти да не се усеща.
  4. Наличието в семейството на тайни и секрети. Този признак се отнася вече не толкова до причините за дисфункция на семейството, както предишните, колкото към симптомите на неблагополучие. “Тайни” от каквато и да е област – работа на някой от родителите, любовни похождения, националност, болест, това винаги е признак на недоверие в отношенията и е фактор за ограничаване на доверието.
    Характерни признаци на неблагополучното семейство могат да бъдат също негласно установените правила в него. Ето някои от тях:
  • да не се говори за своите проблеми;
  • да не изразяваме открито своите чувства;
  • да не се изказваме директно, а да се стремим да показваме своите мисли по друг начин, нуждите си – чрез измислени подходи;
  • навика да създаваме нереални планове и да разчитаме на други хора или обстоятелства да осъществят нашите мечти;
  • “прави това, което ти казвам…, а не както аз го правя”;
  • “да играем и да се развличаме – това е лошо”;
  • “да не изнасяме боклука от къщи и да не разклащаме лодката” – т. е. да не си спомняме за тези проблеми, които поне за малко всички са забравили.
    Още един от ярките признаци за неблагополучие в семейството е ролята, която играят членовете на това семейство. И такива роли не са само признаци, но и механизъм за създаване на неприятности в семейството. Та нали описаната по-горе зависимост най-силно се изявява в човека, в отношенията му с други хора и преди всичко с близките – съпруг/а, деца, родители и приятели. Встъпвайки в брак, избирайки приятелите си, зависимият човек най-често си намира партньори също зависими или страдащи от алкохолизъм, наркомания, или друга някаква зависимост.
    И в семейните отношения зависимият човек започва да изпълнява определена роля.
    Ще представим кратки описания на такива роли:
    “Мъченик” – получава удоволствие от своите способности да страда, изпитва удовлетворение от загуби и поражения не по-малко от постигнатите победи. Не търси помощ, отказва се от нея, иска да се справи сам със своите трудности. Но зад маската на гордостта той крие чувство на безизходица, липса на друга възможност за себе си, друг избор в дадената ситуация. Чувството за вътрешна празнота в такъв човек го кара да запълни съзнанието си със своето мъченичество, опитвайки се по този начин да запълни изцяло своето време. Така той избягва мисли за това, за какво се мъчи и какво значение има плашещата го вътрешна празнота.
    “Тиранин” – това е противоположността на “Мъченик”. Съсредоточен да търси чужди грешки и да обвинява другите, въпреки че неговото поведение често излиза извън контрол. И “Мъченикът” и “Тиранинът” преценяват какво влияние могат да оказват на обкръжаващата ги среда и хора. Ако “Мъченикът” постоянно манипулира окръжаващите го хора стараейки се да остава “добър” в техните очи, то “Тиранинът” ги манипулира като предизвиква в тях чувство за гняв и вина.
    “Помощник в криенето на проблемите”, “Антипомощник” – несъзнателно противодейства на опитите на свой роднина или приятел да промени начина си на живот, защото е свикнал със своя стереотип на живот и поведение и се страхува да го променя, а това би станало в случай на промяна в поведението на другия човек.
    “Компаньон по чашка” – при зависимия човек съществува и без това висок риск да стане химически зависим – например алкохолик. Но този риск става още по-голям ако зависимият започне да играе ролята на “компаньон по чаша”, считайки, че най-добрият способ да запазим отношението си с някого е да пием, или да вземат наркотици заедно с тях.
    “Отчаяният” – това е човек апатичен, безучастен, изпаднал в емоционален колапс. Понякога той чувства своето състояние като спокойно, но при него отсъства всякаква надежда, а страданията за него нямат никакъв смисъл. Такова спокойствие е лъжливо – отсъствието на смисъл за живот често води “отчаяния” към опит за самоубийство. При него изчезва всякакво желание за живот и той не се стреми да избегне смъртта, например – отказва да отиде на лекар, когато е болен.
    А ето какви роли изпълняват децата в неблагополучните семейства:
    “Семейният герой”. Детето играещо ролята на олицетворението и надеждата на семейството е отличник в училище, занимава се със спорт, музика, чужди езици, участва във всякакви кръжоци. Неговите успехи служат като оправдание за семейството, дават възможност на родителите да придобият ценност в собствените си очи. Такова дете се отличава със собствена самодисциплина. Свикнало да не показва своите истински чувства, въпреки, че в него вътрешно бушуват внимателно прикрити и сдържани емоции, понякога излизащи и навън. Той поема върху себе си проблемите на другите хора, подсъзнателно опитвайки се да избяга от отговорността за решението на собствените си проблеми. Без да гледаме на “блестящата” видимост, проблемите с наркотиците и алкохола много често възникват и при такива деца, въпреки, че като правило те се забелязват по-късно.
    “Трудно дете”. Чувствайки недостатък на родителско внимание към себе си, това дете се стреми да го завоюва на всяка цена, даже и с непослушание, с лоши постъпки, с открит бунт. Нямайки истинска семейна топлина, то се опитва да я получи, формирайки специални отношения, недостигащи в семейството и ги налага в компанията на своите връстници. Такива деца често стават главатари на улични компании. Неговата роля позволява на другите членове от семейството да се отвлекат от общите проблеми, например пиянството на бащата. В сравнение с “трудното дете” бащата не изглежда толкова лош и винаги има човек, когото да обвинят за всички семейни проблеми и с когото да се оправдаят всички трудности. В подрастващата възраст, а и по-късно навикът да се бунтува може да се изрази чрез употребата на алкохол и наркотици.
    “Самотно дете”. То от ранно детство избягва семейните скандали и се усамотява в света на своите фантазии, книги, играчки, измислени приятели. То е спокойно, рядко показва капризите си, въпреки че често постъпва по свой начин, срамежливо е, склонно към уединение. Служи като емоционална подкрепа за семейството, доколкото се явява единствен негов член, който не създава никакви външни проблеми. За него е характерна свръх отговорността т.е. да поема отговорността на другите, опитвайки се по този начин да избяга от отговорността за собствените си проблеми.
    “Клоун”. Това дете е свикнало да крие своята болка и страх, напрежението и неувереността зад маската на клоун. Със своето клоунско поведение той отклонява гнева на обкръжаващите го, а понякога внася разтоварване от проблемите на семейството. Главният мотив за такова поведение е страхът. Дълбокият смисъл на неговата роля се състои в това, да отвлича вниманието в семейството от проблемите, помагайки да се скрият и да се избегне необходимостта да се решават. Израствайки той се старае да развеселява всички около него с разни вицове и шеги, често бива “душата на компанията”, но близки приятели около себе си той не допуска, защото се страхува да има искрени и открити отношения с хората около него, поради страхът от отхвърляне.

    И още погледнете, каква роля сте играли в семейството, когато сте расли в него с родителите си? А какви роли са изпълнявали те? Всичко това е необходимо, за да разберете, че негативните неща във вас са закономерни, а не случайност или изключение. И приемайки това ние разбираме, че цялостното поведение на нашите родители ни е карало да се чувстваме лошо. За осъзнаване на тези сложни взаимоотношения и потискани чувства е необходимо да се потърси професионална помощ от психолог-психотерапевт.

АЛКОХОЛИЗЪМ
За възникването и протичането на злоупотребата и зависимостта към алкохола, както и за мотивиране на подходите към тях съществуват няколко обяснителни модела. Тези модели и произтичащите от тях подходи следват определена хронология.

БИО-ПСИХО-СОЦИАЛЕН МОДЕЛ – появява се в средата на 20-и век. Неговата методологична база е системният подход. Той разглежда алкохолизма като системно разстройство, което възниква в недрата на проблемното обществено развитие. Тези процеси повлияват състоянието и функциите на всички обществени структури, а от там и на индивида. В този смисъл злоупотребата с алкохол е правилно да се разглежда като един от многото видове отклоняващо се поведение. В процеса на изграждане на зависимост има период на пробване и запознаване. Това развитие е относително продължително при алкохола. Оттам нататък болестните симптоми нарастват по брой и сила на изявата и вече е налице болест в медицинско-биологичното разбиране на това понятие.
Алкохолизмът е многолико явление и по своята клинична същност е многосимптомен процес.
Психологични теории за възникване на алкохолизма:
• една от най-често обсъжданите теории и сред професионалистите, и сред медиите, е т. нар. хипотеза за намаляване на напрежението – хората употребяват алкохол, за да намалят нивата на стреса. Хора със субективно високо ниво на стрес откриват, че то намалява след прием на алкохол, което води до многократното му повтаряне. Въпреки това общоприето мнение, повечето физиологични изследвания показват, че алкохолът засилва напрежението (Leonard, 1999). Релаксиращият ефект се дължи не на успеха на приетото вещество, а на създаден рефлекс в процеса на употребата.
• друга теория се базира върху идеята, че алкохолът намалява тревожността, засилва социализацията – т. е. алкохолизъм развиват тези хора, които имат високи равнища на тревожност, комбинирани с травматични преживявания или спомени от миналото. Това допускане до момента не е потвърдено с научни доказателства (Куценок, 2004).
• “Теория за зависимата личност” – хора, които проявяват зависими поведения не само спрямо алкохола, имат определена преморбидна личностова структура, която е специфична за подобен вид разстройства. Повече от едно столетие се провеждат различни изследвания, за да потвърдят или отхвърлят тази теория. Засега няма доказателства, че личностово разстройство “зависима личност “съществува.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ФАЗА
• Търсене на поводи за пиене;
• Подобряване на самочувствието след употреба на алкохол – “душата на компанията”;
• Напиване;
• Опити за пиене скришом, в самота;
• Пиене “за премахване на махмурлук”;
• Бели петна в паметта.

КРИТИЧНА ФАЗА
• Загуба на контрол над пиенето;
• Угризения на съвестта;
• Алкохолни абстиненции;
• Пренебрегване и конфликти в семейството;
• Отсъствия от работа;
• Нарастване на агресивността, нарушаване на закона;
• Нередовно хранене;
• Занемаряване на външния вид;
• Смущения в сексуалния живот;
• Редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на “силна воля”;
• Клетви за въздържание.

Никотинова зависимост. Проучване, проведено напоследък, показва в детайли как никотинът въздейства върху мозъка и какви поведенчески ефекти предизвиква.
От първостепенна важност, за да се обясни как никотинът води до пристрастяване, е откритието, че той активира мозъчни структури, т.нар. „пътища на възнаграждението“, предназначени за осигуряване на важно за оцеляването на индивида като цяло поведение – хранене, сексуална дейност и т. н.

Стимулирането на невроните в тези структури води до усещане за удоволствие и щастие, което предизвиква поведението, довело до стимулацията (пушенето на цигара) да се случва отново и отново.

Ключовият химикал в мозъка, който опосредства това желание е невротрансмитерът допамин.

Данните, установени при откритието, показват, че никотинът увеличава нивото на допамина в „пътищата на възнаграждението“.

Употребата на кокаин например има същия ефект. Разбира се, това не е единственият механизъм, който създава зависимостта.

Никотинът предизвиква отделяне на глутамат, който участва в изграждането на паметовата връзка между приемането на никотин и приятните усещания, описани по-горе.

Поведенческото консултиране се осъществява със специалист психолог-психотерапевт и включва помощ в съставяне на дневна програма за заместване и преодоляване на ситуациите, които провокират запалването на цигара, стратегии за справяне с депресивността и раздразнителността.

Кофеин. Какви са неговите ефекти?
Кофеинът ускорява пулса, дишането, метаболизма, производството на стомашна киселина и урина; успокоява гладките мускули, включително и бронхите. Тези ефекти се изменят и зависят от индивидуалната сензитивност към тази дрога, персоналния метаболизъм и дали употребяващият използва редовно или рядко кофеина (т.е. техният толеранс към дрогата). Колко дълго време ще въздейства зависи от личния хормонален статус, дали той/тя е пушач или взима медикаменти или имат заболяване, което намалява функционирането на черния дроб.
Тези ефекти могат да започнат не по-рано от 10-20 мин. след приемане. Максималният ефект се достига след 30-60 мин.
Съществуват данни, за връзка на кофеина със сърдечните проблеми, фиброзния тумор на гърдата, язвите и другите стомашни смущения при редовните консуматори. Предполага се, че има връзка между кофеина и рака, аномалиите при раждане.

Физическа зависимост: умерена
Психическа зависимост: умерена
Толеранс: умерен

Канабис. Какъв тип наркотик е?

Канабисът, най-употребяваната нелегална дрога, е продукт от конопеното растение – Cannabis sativa. Основната активна съставка в марихуаната, която също присъства и в другите форми на канабиса, е THC (тетрахидроканабинол). От около 400-те химични съставки, открити в растението канабис, THC е тази, която въздейства на мозъка най-силно.

Как изглежда?

Марихуаната е зелена или сива смес от изсушени, накъсани цветове и листа от конопеното растение (Cannabis sativa).

Пуши се като цигара (джойнт).

Пуши се в лула.

Пуши се с наргиле.

Инхалира се парата от сгорещено хашишово масло.

Сготвя се в храната.

Тинктура (може да бъде много силна и да предизвика свръхдоза).

Какви са ефектите му?

Времето, цветовете и пространството са деформирани, използващият се чувства в еуфория, изпитва възбуда, смее се и има повишен апетит. Понякога се появява параноя.

Физическа зависимост: слаба до умерена

Психическа зависимост: умерена

Толеранс: умерен

Хероинът е „даунър”, който въздейства на системата на мозъка за удоволствие и притъпява способността на мозъка да възприема болка. Той е силно пристрастяващ наркотик. Диацетилморфин (C21H23NO5) е химическото наименование на хероина. Получава се от маковото растение (опиум) и затова спада към опиатите. Извлича се от изсушеното “мляко” на опиевия мак, което съдържа морфин и кодеин – болкоуспокояващи, предписвани в много случаи в медицината.

Как се приема?
Хероинът се приема по няколко начина:
Инжектира се венозно или мускулно.
Пуши се с наргиле или със стандартна лула, смесен с джойнт (марихуана).
Пуши се като обикновена цигара.
Вдишва се като дим със сламка (известно като „преследване на дракона”).
Смърка се като прах през носа.

До каква зависимост води?
Хероинът е силно пристрастяващо вещество и може да доведе до зависимост само след няколко дни редовна употреба. Тъй като леките симптоми след отказване са подобни на тези на грип, употребилите хероин често не осъзнават, че тяхната “болест” е в резултат на „отдръпването”.

Физическа зависимост: Изключително силна.
Психическа зависимост: Изключително силна.
Толеранс: Изключително силен.

Кокаинът (C17 H21 N O4) е силен мозъчен стимулант и
анестетик. Той е един от наркотиците, предизвикващи най-силно пристрастяване. Извлича се от листата на южноамериканския храст Еrythroxylon coca.

Как се приема?
Кокаинът може да бъде вдишван през носа или разтворен във вода и инжектиран. Извън Южна Америка, където кокаинът е бил дъвкан и абсорбиран от лигавицата на устната кухина, стомаха и червата, кокаинът е най-често използван под форма на пудра.
Крекът може да бъде пушен. Крекът обикновено е пушен чрез тръбичка, завършваща със стъклена вдлъбнатина (чашка). Използващите нагорещяват долната част на чашката (обикновено със запалка) и топлината причинява изпаряване на кокаина.
Алтернативно крекът може да бъде поръсен върху марихуана или тютюн и да бъде пушен.

Какви са ефектите?
Кокаинът засилва състоянието на будност, повишава настроението, предизвиква еуфория, намалява умората, подобрява мисленето, нараства концентрацията, нараства енергията, увеличава се раздразнителността, безсъние, безпокойство. При по-големи дози употребяващите често показват симптоми на психоза с объркано и дезориентирано поведение, раздразнителност, страх, параноя, халюцинации, може да стане крайно необщителен и агресивен. Кокаинът предизвиква учестено сърцебиене, ускорява пулса, кръвното налягане, телесната температура и дишането, намалява съня и апетита, припадъци, пристъпи, сърдечни удари,смърт.
Крекът има същите ефекти както другите типове кокаин, но много по-силни. Ефектите са по-краткотрайни и когато концентрацията му в мозъка намалее, употребяващият преживява “кокаинова катастрофа”, което включва депресия, раздразнителност и умора, значително повишен риск от неравномерен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, инсулт и смърт.
Продължителните последствия включват: кашляне на черни храчки, хриптене, травмиране на белия дроб и кървене, пресипналост, изсъхнали устни, език и гърло от вдишването на горещия дим, влошаването на умствената дейност, мисли за самоубийство, оттегляне от обществото и насилствено поведение.

Физическа зависимост: Умерена.
Психическа зависимост: Силна.
Толеранс: Силен.

Амфетамините са дрога, която е стимулант на централната нервна система.

Как изглеждат?
Бели, сиво-бели, розови или жълти на цвят.
Как се използват?
Съществуват под формата на пудра, капсули или таблетки. Дрогата се вдишва, поглъща или всмуква. Амфетамините могат да бъдат инжектирани, но това се среща рядко.

Какви са ефектите?
Амфетамините имат следното въздействие върху тялото на използващия – ускоряват метаболизма, карат те да чувстваш, че имаш повече енергия и те държат буден. За определено време (3-4 часа) те могат да предизвикат усещане за прилив на енергия, самонадеяност и смелост. По тази причина те често се използват на партита.
Усещанията след приемането на тази вид наркотик се разделя на два периода – повишаване и намаляване – не може да се изпита едното без последствието на другото. Докато е във възбудено състояние (първата фаза) използващият се чувства силен, уверен, агресивен и да иска да танцува още и още. С това устата пресъхва, дишането и пулса се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, апетитът изчезва и говорът става несвързан. При втората фаза се възвръща баланса на енергия –има усещане на отпадналост и изтощение. Тази комбинация може да доведе до драматично изменение на настроението, тревога и параноя – да мислиш, че някой те преследва, до агресивност и насилие.
Ефектите от амфетамините, както от всяка дрога, се моделират от очакванията, желанията, настроението, мястото и компанията.
Амфетамините често са смесени с други съмнителни вещества, които могат да доведат да физическа зависимост, защото тези дроги стимулират нервната система и могат за бъдат придружени от сърдечен удар, увреждане на кръвоносните съдове и (при инжектиране) HIV и хепатит.

Физическа зависимост: Умерена.
Психическа зависимост: Силна.
Толеранс: Умерен.

Екстази е синтетичен наркотик с амфитаминно-подобни и халюциногенни свойства. Той е стимулант.

Как се приема?
Обикновено се поглъща под формата на таблетки с различна форма с различни изображения по тях напр. на анимационни герои и др., размери и цвят (най-често бял) или капсули. Основният начин на приемане е орално. Прахообразната форма на MDMA може също да се смърка или инжектира, но това е рядко срещано. Още по-рядко е инжектирането или пушенето на наркотика. Съществуват няколко аналози на MDMA , вещества с подобен химичен състав, които се продават на улицата като екстази. Към тях принадлежат MDA и MDEA (познато като „Eve“). Освен това съдържанието на екстази е много по-ненадеждно от това на другите дроги, продавани на улицата. Известно е, че хапчетата екстази съдържат кофеин, ефедрин, амфетамини, MDA, MDEA, DXM, хероин, кокаин и често не съдържат въобще MDMA или някакви други психо-активни вещества.

Какви са неговите ефекти?
Ефектите му включват: еуфория, повишаване на емоционалната откритост и слаб до умерен стимулиращ ефект.
Слабите и умерените дози създават приповдигнато настроение, чувство за принадлежност към групата, самоувереност, загуба на чувството за умора и прилив на енергия. Този “любвеобилен” ефект се свързва най-тясно с употребата на екстази. Поради стимулиращия ефект, често се употребява в клубове и „рейв” кръгове. Свръхдозите и неправилната употреба водят до различни психични затруднения – объркване, депресия, безсъние, загуба на възприятията, халюцинации, параноя и психоза.
Екстази има физиологичен ефект, подобен на този на амфетамините и кокаина. Поради това изследванията показват, че дори слаби или умерени дози водят до промени в настроението, паметта, апетита, съня, агресия, сексуална активност и чувствителност към болка, водеща до продължителна депресия и други умствени заболявания.

Физическа зависимост: Непотвърдена.
Психическа зависимост: Умерена.
Толеранс: Умерен.

ЛСД спада към халюциногените. Има силен ефект върху психиката.

Как изглежда?
ЛСД е вероятно най-известният и най-често употребяваният еуфоричен наркотик и в основната си форма е течност. Докато стигне до улицата обаче може да приеме различни форми: цветни таблетки; малки квадратчета напоена хартия, често с картинка на едната страна и перфорирани; тънки квадратчета желатин; хапчета; захарни кубчета.

Как се приема?
ЛСД се приема през устата и се ближе от напоена хартия. Като течност може да се слага и в очите.

Какви са неговите ефекти?
”Пътешествието” под въздействието на ЛСД трае от 6 до 12 часа в зависимост от дозата и ефектът настъпва 20-30 минути след поглъщането като върховият момент се появява 2 часа след приема на наркотика.
Ефектите зависят от настроението на употребяващия , къде и с кого е той. Чувството за време и движение може да се ускори или забави. Предметите, цветовете и звукът могат да се изкривят . Употребяващите преживяват ”пътешествието” различно всеки път. След като ”пътешествието” е започнало веднъж, няма начин да бъде вече спряно. Лошото ”пътешествие” може да бъде ужасяващо. Употребяващите може да се чувстват заплашени и дори да забравят, че са под действието на наркотика. Невъзможно е да се предскаже лошото ”пътешествие”, но е по-вероятно да се случи, ако употребяващият се чувства притеснен, нервен или неудобно. Чувството на параноя или излизането извън контрол може да остави употребяващите потресени за дълго след това.
Инциденти могат да се случат докато употребилите ЛСД халюцинират. Те могат да преживеят “спомени” за халюцинациите известно време след това. ЛСД може да усложни (mental) психически проблеми като депресия, безпокойство и шизофрения.

Физическа зависимост:
Непотвърдена.
Психическа зависимост:
Умерена.
Толеранс:
Умерен.

Депресантите потискат дейността на централната нервна система. Има три вида депресанти: хипнотизиращи – които причиняват сънливост; седативни – които не причиняват сънливост, но имат релаксиращ ефект; и транквилизатори. Депресантите могат да бъдат синтетични (барбитурати) или естествени, получени от растения.
Какви други наименования има?
Дизел, котки, наяждане, хапове, Валиум, Веронал, Глутемид, Диазепам, Лексотан, Паркизан.

Как се използват?
Транквилизаторите се предписват от личния лекар за краткосрочно лечение на безсъние, депресия, безпокойство. Те се употребяват неправилно от някои хора за намаляване на ефекта на взети стимуланти или се вземат заедно с алкохол или хероин. Транквилизаторите могат да бъдат продадени законно само от фармацевт на пациент по лекарско предписание.

Какъв ефект имат?
Транквилизаторите успокояват тези, които са ги употребили, и забавят умствените им способности. Те облекчават напрежението и безпокойството. По-високите дози могат да причинят сънливост и разсеяност. Транквилизаторите забавят реакциите и увеличават риска от инциденти. Може да се развие толеранс. Употребяващите могат да станат зависими особено, ако разчитат на наркотика (лекарството) да ги успокои или да им помогне да заспят. Тези, които се опитват да ги откажат, могат да изпаднат в паника. Транквилизаторите са особено опасни, ако се смесят с алкохол.

Физическа зависимост: Силна.
Психическа зависимост: Силна.
Толеранс: Умерен.

Анаболните стероиди са подобни или включват мъжкия хормон – тестостерон.

Как изглеждат?
Те са под формата на таблетки или течност.

Какви са ефектите?
Като хормонни субстанции, те могат да нарушат нормалния хормонален баланс в тялото и увеличават риска от заболяване на черния дроб или преждевременен сърдечен удар. Стероидите се използват за повишаване на агресията и дават възможност за по-голямо натоварване, по време на тренировки . Посредством физическо натоварване и стероиди се изгражда повече мускулна маса. Съществува дебат дали те увеличават мускулната сила и атлетичната подготовка или не. Те подпомагат по-бързото възстановяване след напрегната тренировка.

При мъжете анаболните стероиди могат да причинят: проблеми с ерекцията, намаляващи тестиси, нарастване на гръдния кош, намалено количество на спермата и дори стерилитет, импотентност, увеличена агресивност, понякога последващо насилствено и неприемливо сексуално поведение, акне, увеличена възможност за сърдечен удар и заболяване на черния дроб, увреждане на бъбреците, преждевременна плешивост.
При жените стероидите могат да причинят: увеличаване на мъжките черти, нередовна менструация, засилено окосмяване по лицето и тялото, басов глас, намаляване на бюста, петна, нарастваща агресия, възможен е аборт или мъртво-родено дете. Някои ефекти като промяната на бюста са необратими без хирургическа намеса.

Физическа зависимост: Няма.
Психическа зависимост: Умерена.
Толеранс: Слаб.

Инхалантите не са наркотици в буквалния смисъл на думата. Те са под вид на домакински продукти, които се вдишват или смъркат от децата, за да се чувстват „хай”. Днес на пазара има стотици домакински продукти, които могат да се използват неправилно като инхаланти.

Как изглеждат?
Примери за продукти, с които децата злоупотребяват, за да се чувстват „хай” включват лепило за моделиране на самолети, лакочистители, почистващи течности, спрейове за коса, газолин, спрей за рисуване, продукти за защита на тъканите, течност за климатици (фреон), спрейове за готвене и др.

Как се приемат?
Тези продукти се смъркат, вдишват, вдъхват от найлонови торбички, инхалират се от намокрени парцали, къси чорапи или руло тоалетна хартия, поставена в устата, за да се чувстват „хай“. Инхалантите могат да се смъркат още и от кутии.

Какви са техните ефекти?
Употребяващите се чувстват замаяни, замечтани и се смеят глуповато. Могат също да халюцинират (виждат и чуват неща, които не са истински). Ефектите изчезват след 15-45 минути. След това употребяващите може да се чувстват сънливи и да изпитват главоболие.
Около половината от младите хора преживяват халюцинации, докато са под тяхното влияние. Употребяващите се нуждаят от повече инхаланти, за да достигнат състояние „хай” поради повишаване на толеранса. Употребата на газове, лепила и аерозоли може да причини моментална смърт дори от първи път. Впръскването на веществото надолу по гърлото може да предизвика отделянето на течности, които да изпълнят белите дробове. Това може да се окаже фатално. Злоупотребата с газове, лепила или аерозоли може да доведе до хрема, гадене, повръщане, краткотрайно загубване на съзнание и фатални сърдечни проблеми. Възможно е да се случат инциденти, когато употребяващия е в състояние „хай”, тъй като възприятията са засегнати. Съществува риск от задушаване при вдишване, ако главата е поставена в найлонова торба. Продължителната употреба води до увреждане на мозъка, черния дроб и бъбреците.

Физическа зависимост: Няма.
Психическа зависимост: Слаба до умерена.
Толеранс: Няма.

Пристрастяването към Интернет наричат киберпристрастяване. Хората, страдащи от този вид зависимост, чувстват празнота и непълноценност, когато не са в мрежата.

В момента, когато всички интереси на личността са съсредоточени в Интернет, можем да говорим за зависимост.

А засегнатият човек не може да извършва характерните за ежедневието дейности. В най-добрия случай те са ограничени до социално-професионалните задължения. Смятам, че това трябва да бъде обяснено на хората.

Важно е да се знае, че час – час и половина в мрежата е нормално времетраене, но повече от него не се препоръчва. Има значение и колко пъти субектът влиза в интернет. Още повече, ако го прави без причина. Това също е обезпокоителен сигнал.“

Безсъние, тревога, депресивни състояния, вглъбяване в себе си – това са все симптомите на киберзависимостта. Понякога те правят социалния живот невъзможен.

Интернет маниаците се пристрастяват към игри в мрежа, форуми, чатове, онлайн пазаруване, порнографски сайтове.

Ако трябва да разграничим киберпристрастените по пол, то жените са зависими от покупките и от чата.

Скрити зад анонимността, те се представят като други личности. Например, момичета на 14-15 годишна възраст казват, че са на 20.

Според IT специалистите проблемът е част от широко разпространената пристрастеност към модерните технологии.

Според психолозите мрежата сама по себе си не е проблем. Проблем е поведението на тези, които я използват. Не е тайна, че за голяма част от служителите с пълно работно време поне една трета от престоя им на работното място преминава в чата или играта на компютърни игри.

Импулсът да седне пред компютъра и да е в мрежата е почти непреодолим.

И ако няма такава възможност по някаква причина, този човек изпитва абстиненция, която е много сходна с тази при наркоманите или алкохолиците, обясняват психолозите.

 ПСИХОСОЦИАЛНИ МЕТОДИ

Психотерапевтичните програми трябва да са съобразени с индивидуалните потребности на пациента. Утвърдените психотерапевтични въздействия при пациенти със зависимости в тази фаза на терапията са: мотивационно интервюиране, когнитивно-поведенческа терапия, фамилна и брачна терапия, краткосрочна фокусирана към решения терапия, групова терапия, групи за взаимопомощ и самопомощ. За постигане на трайна промяна за зависимото поведение е необходима продължителна психо-социална работа в съответствие със цялостния индивидуално терапевтичен план.