Депресия

Обясненията и подходите на когнитивните психотерапевти при депресивните състояния

Симптоми на силна депресия


Целта на психотерапевтите е да се направи промяна в мисленето на депресираната личност.
Основната идея в когнитивната психология е твърдението, че източник на всички прояви на поведението е мисълта и поради тази причина, точно там трябва да се търсят решения за справянето, с които и да е психологически проблеми.

Същността на когнитивната терапия е тезата, че ирационалните мисли и представи, пресиленото обобщаване на негативните събития, песимистичното отношение към живота, тенденцията да се фокусира вниманието само върху проблемите и неуспехи и негативната самооценка, както и други подобни познавателни изкривявания в мисленето, водят до развитието на психологически проблеми, и особено на депресията.
Когнитивните психолози се стремят да накарат пациентите си да осъзнаят негативното влияние на тези модели на мислене върху живота им.

Лична Самооценка
Самооценката е един непрекъснат процес. Ние непрекъснато се самооценяваме в това, което правим, което казваме и в начина, по-който постъпваме въобще.
При депресията, личната самооценка е изключително негативна и личността е твърде самокритична.
Депресията е свързана с едно самоосъждане – малка грешка води до разсъждения от типа „Пак оплесках всичко; за нищо не ме бива; вината е моя, че нищо не става“.
Логично е, че подобен модел на мислене подбива самоуважението на личността и желанието за предприемане на нови опити за достигани на дадена цел.
Когнитивните психолози работят в посоката за промяна на тази пресилено ниска самооценка.


Фокусиране върху негативните преживявания
Депресираната личност се вглежда само в отрицателните страни на нещата. Ако само една малка подробност се обърка, за човекът изпаднал в депресия това ще означава, че нищо не е както трябва.
 В резултат на това спомените са картини от негативни преживявания. Нищо в живота не се случва според очакванията на човек с такава нагласа защото сами по себе си, тези очаквания са перфекционистки.
В живота на всеки човек възникват проблеми и дори те да са по-големи, ако направим преоценка и потърсим решенията и работим по тях, надежда за подобрение винаги има. При депресията тази надежда липсва.
При изследвания активността на центрове в мозъците на хора в депресия и хора в нормално психологическо състояние се стига до интересни резултати – и мозъка на депресирания и този на не депресирания човек реагира по един и същи начин на негативни събития.
Разликата е в реакцията към положителни стимули.
Депресираната личност реагира много по-слабо на позитивните промени от нормалния човек. Сякаш депресията е един вид ослепяване към хубавото, което заобикаля личността и в полезрението остават само неприятностите, които така или иначе присъстват в живота на всеки един човек. 


Диалогът със самия себе си
Тук става дума за вътрешния диалог, който всеки от нас, съзнавайки или не, води със себе си. Той е част от мисловните процеси и от т.н. „поток на съзнанието“.
 Когато срещнем проблеми и пречки в ежедневието си мислим „Добре, по какъв начин да се справя с това сега?“ или „Това си е проблем, май трябва да потърся някаква помощ“, или дори и да е трудно положението, в което сме се озовали, все пак успяваме сами да преодолеем трудностите.
Вътрешния ни диалог е важен защото ако той е негативен може да доведе до редица психологически проблеми и както е в случая, до депресия.
Когато се сблъскаме с проблем и нашия вътрешен диалог е отрицателен, това ни демобилизира.
Ако си мислите „Не мога да се справя, пак ще се проваля както преди“ или „всички ще видят колко съм некомпетентен/ а и може да ме уволнят от работа за това по-добре изобщо да не опитвам“, то вие никога няма да намерите силите и куража да направите крачка напред или някаква промяна в живота си.
Когнитивните терапевти помагат на депресираните си пациенти да осъзнаят негативизма на вътрешния си диалог и как той формира отрицателните нагласи към събитията от живота – минали и настоящи.
Задачата на терапевта се състои именно в това – да обучи своя пациент да замества демобилизиращите разсъждения относно живота, околните и действителността като цяло, с позитивен вътрешен диалог и нагласи.

Трябва да направим и едно уточнение – циклична или „дълбока“ депресия е нещо съвсем различно от леките депресивни състояния, в които всеки от нас изпада от време на време. Всеки човек преминава през т.н. „синьо“ настроение като причините могат да бъдат различни – преумора – физическа или психическа – временни неуспехи или проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието си. Но тези леки депресии си остават преходни състояния и в никакъв случай не са трайна нагласа.
При появата на дълбока депресия положението е наистина сериозно. Тя трае най-малко 2 седмици, а основните признаци са следните:
– страдащите от заболяването губят интерес към основни дейности от ежедневието си и любими занимания, които преди това са им доставяли удоволствие;
– изпитват отпадналост и липса на енергия;
– поради това чувство на безсилие се наблюдава забавяне на реакциите на цялостното поведение;
– страдащите се оплакват от огромните усилия, които трябва да направят за да се концентрират, да мислят по проблеми от ежедневието си и да взимат адекватни решения;
– проблеми със съня – нередовен сън, трудности със заспиването;
– страдащите имат подчертано негативна представа за самите себе си – че са безполезни и ненужни за околните;

Симптоми на силна депресия

Не всички депресирани хора имат всички тези симптоми или пък може да ги имат, но не в еднаква степен. Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, и продължават повече от две седмици, трябва да се потърси помощта на доктор или психиатър.
• Постоянно тъжно или „празно“ настроение
• Чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/ или виновен
• Злоупотреба с алкохол/ лекарства
• Умора или загуба на интерес в обичайни дейности, включително секс
• Смущения в храненето и спането
• Раздразнителност, повече плачене, безпокойство и пристъпи на паника
• Затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения
• Мисли за самоубийство; планове или опити за самоубийство
• Постоянни физически симптоми или болки, които не се поддават на лечение

Опасни признаци за планиране на самоубийство
• Говорене за самоубийство
• Твърдения за безнадеждност, безпомощност или нищожност
• Погълнатост от темата за смъртта
• Изведнъж по-щастлив/а, по-спокоен /спокойна
• Загуба на интерес за неща, за които го/я е грижа
• Посещаване или обаждане на хора, които са му/и скъпи
• Уреждане на нещата, поставяне на всичко в ред
• Раздаване на неща