Психотерапия

Психотерапия и Психология

Психотерапия за песимисти. За да прочетете кликнете върху изображението.

ЩО Е ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА?

Консултирането протича при стриктно спазване на личната и професионална тайна.

Психотерапията е метод за работа с пациенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За осъществяването на тази цел се използва взаимодействието между психотерапевта и пациентите. Кои конкретни методи ще се приложат зависи от представяните симптоми и трудности, както и от следваната от психотерапевта теория. Една от целите на психотерапията може да бъде да се помогне на хора, които изживяват тревожност в следствие на фрустрация, да погледнат реалистично на възможностите и отговорностите си. Следващата стъпка може да бъде научаването им да се справят с фрустрацията и депривацията по неразрушителен начин. Терапевтът създава професионални отношения с клиента, с цел да премахне, промени или забави влиянието на съществуващите психични симптоми; да разграничи нарушенията в поведението и да насърчи, съдейства и помогне за психологическото оздравяване, укрепване и развитие на личността.
Психотерапията е понятие, покриващо целия спектър от психологични методи – от планираното действие на връзката терапевт-клиент, до определянето на техники, за промяна на системата на личността. Стратегиите са много, но всички зависят от установяване на адекватно общуване, вербално и невербално, между терапевт и клиент.

Психотерапията:

  • освобождава богатите източници на човешкия разум от невротичните затормозявания, които пречат и забавят развитието му.
  • търси, открива и отстранява блокажите от психосоциалното развитие на личността, като насочва към една по-пълна самоизява, по-практично отношение към живота и по-свободно отношение с другите хора.
  • помага на клиента да открие себе си, своя характер и начините, по които реагира в различни житейски ситуации, за да бъде по-успешен в справянето с ограниченията и да се възползва от възможностите, които животът му предлага;
  • помага в осъзнаването и в личния избор на взаимоотношенията с другите и на отношението към самия себе си;
  • работи за постигане на психично и емоционално благополучие на клиентите си.

Какво можете да постигнете:

  • да намирате алтернативи на поведението си;
  • да се справяте с конфликтите в семейството или на работното място;
  • да общувате ефективно, като отстоявате себе си;
  • да овладявате емоционалните кризи в различни житейски ситуации.

За кого е Психотерапията:

За всички, които:

  • искат да разширят уменията си за справяне в различни житейски ситуации;
  • са в стресово състояние;
  • се стремят към самопознание и самоусъвършенстване;
  • са недоволни от професионалната си реализация;
  • са неудовлетворени и желаят да подобрят отношенията си с роднини, колеги, приятели;
  • са недоволни от интимния си живот…
  • Трудностите, които хората изпитват в нашето общество, са резултат от различни фактори. Някои от тях са в следствие от неадекватно отглеждане в детството, други пък от фактори в настоящето, от лоши взаимоотношения в междуличностни ситуации или от изкривени възгледи за света.

Психоанализата е силна, когато работи с миналото на човек. Според нея емоционалните разстройства и поведенческите дисфункции се пораждат от предшестващи преживявания, главно в детството; несъзнавани нагласи и изживявания, често дълбоко изтласкани; биологично обусловени нагони, които създават дълбоки човешки конфликти; и защитни механизми и отбягвания, които пречат на хората да се променят. Всеки от нас, ако бъде достатъчно честен най-вече към себе си, може да даде многобройни примери от своя живот, когато е действал без да осъзнава това, което го е подтикнало към определени действия или когато напълно се оставя на интуицията си да го води и след това не може да даде отче защо и как е направил нещо. Често пъти отдаваме значение на едни фактори обуславящи нашето поведение, защото искаме да скрием от себе си или от другите нещо. Психоанализата се опитва да улови точно тези моменти, защото терапията не може да върви успешно без да сме честни към себе си. Недостатъкът на този подход е, че е изключително дълготраен и бавен, а и малко са тези, които се осмеляват да надникнат в дълбоката си душевност, защото там най-често се крие страх. В помощ на психоанализата се оказва хипнозата, защото в хипнотично състояние лесно се работи с безсъзнателните структури на пациента и това позволява на терапевта лесно да го върне към предишни ефективни патерни на поведение, които са били забравени или изтласкани.

ПСИХОЛОГИЯ

Човек понякога е щастлив не когато получава това, което иска, а това което му трябва.


Смисълът на всяко човешко съществуване е щастието – това е равносилно на здраве – физическо, емоционално, психическо.
Едва ли някой ще отрече колко е важно емоционалното ни състояние за живота ни, включително и за физическото ни здраве. Днес психосоматичната медицина подчертава единството на тяло и психика. Те непрекъснато си взаимодействат и предават своите характеристики на външния свят. Когато има дисхармония между тях, идва болестта, като защитна реакция на организма. Съществуват само общи болести, чиито прояви са локализирани. Психосоматичната медицина днес е единодушна в твърдението си, че „блокирането на чувствата” поражда болест, че тя е резултат от неизразени емоции и чувства.
 
Да се потърси професионална психологическа помощ когато душата страда е толкова естествено и човешко, също както да се потърси лечение за настинка или главоболие например. Както при най-малкия признак за физическо неразположение търсим лекаря, нека си позволим и при най-малката индикация за емоционален дискомфорт да потърсим помощ. Човек единствено ще спечели от това – ще си даде шанса да се изрази, да сподели, да разбере и да се освободи от тревогите и напрежението, да пита – за всичко онова, което го вълнува, но не е намерил как или кого. Психологията е не само наука, тя е изкуство за човешкото поведение, за човешката същност – във всичките им проявления. Тя ни позволява да се опознаваме, да преоткриваме истината, щастието, себе си и другите.

 Естествено е човек да иска да бъде себе си, да търси щастие, успех, любов, равновесие. Много хора обаче усещат, че им липсва нещо, за да бъдат автентични и страдат. Усещат сякаш няколко личности живеят в тях, но без връзка помежду им. Чувстват, че им липсва цялостност. Именно цялостност, защото от това зависят вътрешната хармония и свобода. Но за да постигне това, е нужно човек да се промени. За да се промени, е необходимо  и да вижда проблемите си, и да иска да ги реши, защото вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна сила.

Личните проблеми на хората се дължат на психологически травми, конфликти между инстинкти и защити, на незадоволителни  междуличностни отношения или екзистенциални дилеми. Всеки се стреми, преди всичко в личната сфера, да намери своята идентичност, емоционално осъществяване и смислена общност. Именно тук психологията и психотерапията се явяват начин за разбиране и справяне с причините за проблемите и страданието. Смисълът на психотерапията е човек да се опознае – без страх, честно и с любов, за да стане промяната възможна. Онази промяна, която ще го направи по-здрав, щастлив и адаптивен, след която ще гледа на себе си по един нов начин – с разбиране на това, което се случва в него и с него, с повече обич и топлота, без саморазрушително осъждане и критикуване. Такава промяна прави човек по-свободен в изборите му, по-способен по различни начини да задоволява своите дълбоки нужди и да се чувства удовлетворен. Опознаването на самите себе си, на осъзнаването на емоциите и чувствата ни, на новите начини, по които можем да ги изразим, по време на терапията действа оздравително. Прави ни по-сигурни и уверени в себе си, по-автономни, свободни и щастливи. Постепенно постигаме цялостна пренастройка на поведението си, на вътрешния си психичен живот, което води до телесно, емоционално и личностно израстване. Ставаме по-способни да се приемаме и харесваме такива, каквито сме. Вървейки с подкрепата на психотерапевта към целостта си имаме възможността да избираме собствените си отговорности според степента на вътрешното ни съзряване. За да е здрав и щастлив човек, е необходима хармония на личността му. Хармонията идва от реда, а той – от равновесието. Тогава изчезва вътрешният конфликт между „трябва” и „искам” – т.е. между правила, норми или предразсъдъци и чувства, често пораждащ физически симптоми с емоционални прояви. В преоткриването на равновесието, истината, щастието, в търсенето на истинското човешко същество, психологията и психотерапията са  училище за самочувствие и душевно спокойствие.

Има много психотерапевтични методи. Всеки, решил да потърси този вид специализирана подкрепа за себе си,  има правото да избере най-подходящия за него. Овладяването на един метод и професионалното му приложение от терапевта е достатъчно важен. Но за да бъде успешен процесът е не по-малко значимо какъв е той като човешко същество, като способност да разбира, приема и обича. Доколко е способен да изостави собствените си ценности и гледни точки, доколко е отговорен, активен и в същото време деликатен и чувствителен към посланията на пациента. Осигурява ли му необходимото време и пространство, от което има нужда, за да се изрази и  разкаже своята история. Какво е необходимо тук? Моето убеждение е  – да вниква, да обича, да търси подбудите, да не се възхищава и да не съди. Да знае, че човешката душевност не се нуждае от готови правила и рецепти. Той изслушва откровения и тайни, вероятно за първи път изречени. Най-съкровената човешка същност се излива пред него, но той не си приписва заслугите за това. Често при него идват хора, които понякога не са наясно с истинските причини, поради които търсят помощ. Изпитват страх, тревога и не знаят какво да очакват. Ще може ли той да предаде посланието, че е готов да чуе всичко, че нищо не го „шокира”, че не осъжда и критикува чувствата и преживяванията на пациента. Той, пациентът, има „богат” опит тъкмо в това – да се чувства сгрешил, виновен, ядосан, да се мисли за дефектен и недостоен може би, именно защото се е чувствал неразбран или критикуван заради своите си мисли, поведение и емоции. Как тогава да не се „скрие”, как да се довери. Щом другите не приемат неговия душевен свят, неговите емоции и чувства, значи това е нещо лошо. Понякога една депресия например, се появява само защото не имало никой, който да те чуе – със сърцето и душата си.

Процесът на терапията всъщност е една връзка – между две човешки същества, в която се учим да общуваме истински по един директен, непринуден и зрял начин. Невероятна е магията на това общуване и опознаване, защото именно това прави човек щастлив и му помага в една емпатична среда да се учи да се справя и успява. Щастието е именно в тези отношения, в които можем да споделим и съпреживеем с другия емоциите си, мислите си, гледните си точки, преживяванията си. За мен няма терапия, има терапевт, който е една-две крачки пред пациента. Той не се намира „горе”, а пациентът „долу”. Това просто е човек, който се е опознал, който е изучавал душата си и си е дал шанса да бъде щастлив. Това е човек, който знае колко неоценимо и богато е общуването между хората, който има какво да даде на пациентите си и знае и приема, че и те му дават много.

Всеки преценява обстоятелствата и живота през собствената си чувствителност и потенциал.  Тези, при които количествените натрупвания са довели до качествени промени, но със знак минус, отричат терапията. Те са далеч от истината. Терапия избират хората, които имат вярната интуиция за себе си и света, усещащи, че свободата и щастието им са възможни в преодоляването на онези вътрешни задръжки, безсмислени и сковаващи духа „усвоени” правила и принуди. Това са жадните за истински живот човешки същества. Те са тези, които са близо до истината – за себе си, за света и щастието. Какво да изберем – да се обречем на вегетиране или радостта? Нека да приемем „предизвикателството” да живеем и да търсим – да, там е рискът, но и  щастието. Аз продължавам по този път и искам да ви познавам. Защото знам, че мога да ви дам, както  и вие на мен – истинска и споделена емоция в срещата на две човешки същества.

ПСИХОТЕРАПИЯ ЗА ПЕСИМИСТИ

Обмисляте възможността да ползвате услугите на психотерапевт, но се колебаете? 
Това е мястото, където се говори открито за психотерапията, психотерапевтите и представите, които битуват за тях в умовете ни. 


Психотерапевтът е психиатър? 
Грешно! Нито психиатърът е психотерапевт, нито психотерапевтът – психиатър. Много хора смятат, че двете професии са идентични, от което следват куп заблуди и предразсъдъци, разпространени в обществото.  
Психиатърът е лекар, със специализация по психиатрия. Психиатрията е клон на медицината, който се занимава с психопатологията, или психичните болести като медицински проблем и третирани като такива – с лекарства. Този подход е много подходящ за тежки заболявания като Шизофренията, и фундаментално погрешен за повечето от психичните проблеми, с които се сблъсква средностатистическият българин, докато се бори с живота, както може. 
Психиатърът не е психотерапевт, защото не е квалифициран за това. Единственото, с което той може да ни бъде полезен, е поставянето на диагноза, в съответствие с Международната класификация на болестите и предписването на медикаменти, от които, както споменахме по-горе, се нуждаят само ограничен кръг, тежко болни хора. 
Психотерапевтът, най-често, е специалист с образование по психология, а не медицина. Психологията е науката за човешката психика и за това, как функционира тя. Психотерапевтът е специално обучен за такъв. Неговата работа е свързана именно с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. А такива са огромното мнозинство от психичните разстройства. Такъв е вероятно и вашият случай.   


Психотерапевтът е лекар?
От горните разяснения следва и че лекарите не са психотерапевти – те са медици, обучени да лекуват телесните болести. Те знаят за човешката психика малко повече от всеки друг. Това означава, че познанията им са недостатъчни, а квалификацията им е несвързана с психологическата материя.  
Медикът е специалист по тялото, професионалният психотерапевт е специалист по психиката и въздействието върху нея. Кой от двамата мислите, че ще е по-полезен за вас в конкретния случай?  


Психотерапията служи само за лечение? 
Една от заблудите с чисто „български“ привкус. Поради това убеждение, сме много изненадани, когато разберем, че на Запад, почти всеки има свой психотерапевт. Понеже смятаме, че на психотерапия се ходи „от зор“, автоматично заключаваме, че западняците масово са болни, или най-малкото – неспособни да се справят с живота.  
Погрешно заключение. Психотерапията несъмнено служи за лечение, при наличие на разстройство, изискващо терапия. Това обаче, далеч не е единствената й функция и принизяването й до „хапче“, към което прибягваме в спешен случай, ни лишава от разнообразните ползи, които можем да извлечем от нея.  
Чрез психотерапията можем директно да влияем върху ежедневието си и да променяме нещата, които се случват там. Това включва семейството, работата, любовта, общуването, социалния ни образ, черти на характера, емоции, навици. Посредством психотерапията, ние моделираме живота си и го правим по-добър. 
Психотерапията е незаменим инструмент за изследване на нашата собствена душевност – метод за самопознание и усъвършенстване. Естествено, различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат цялостта и многообразието на човешката психика. 
Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция. Именно хигиената на душата е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат навреме преодолявани, те не се натрупват в психиката и не създават предпоставки за по-сериозни психични разстройства.  
Използването на психотерапията за тези цели е въпрос на житейска култура, както хигиената на тялото. Психотерапията осигурява своята неделима част от уравнението „здрав дух в здраво тяло“.  


Психотерапията е за лудите? 
Друго, типично българско схващане, пряко свързано с преждеспоменатите. Всички сме чували репликата : „Аз да не съм луд, че да ходя на психотерапия?!“. За българите, сякаш няма разлика между сериозната психична болест и психологическите затруднения, с които почти всички се сблъскват в ежедневието си.  
Тази остаряла представа има дълбоки корени – твърде дълго всякакви психични проблеми са били класифицирани по един и същи начин – като психични болести. Оттам, погрешно, асоциираме и психотерапията с психичната болест и нейния „антураж“ – психиатрични клиники, лекари, унизително отношение и клеймо за цял живот.  
Нека го кажем ясно – психотерапията не е за „лудите“, защото тя не може да им помогне. Психотерапията помага на хората като вас – тези, които просто искат да подобрят живота си и да се чувстват по-добре.   


Да ходиш на психотерапия е срамно? 
Следствие от горната заблуда, което е разбираемо, но напълно неоснователно. Грешната линия на логика е следната: имаме проблем – това означава, ако не директно, че сме луди, то поне, че нещо „не ни е наред“, че сме „сбъркани“ – което е срамно и унизително. Оттам и ходенето при психотерапевт става компромат, петно в биографията, което е по-добре да премълчаваме. Помнете обаче, че става дума просто за поредната, „българска“ специфика на мислене. В развитите общества, нещата стоят по коренно различен начин.   


Всеки може да прави психотерапия?
„Защо трябва да плащам на психотерапевт, след като мога да си излея душата на някой роднина/приятел?“ Това е въпросът, който голяма част от българите си задават. Той се базира на идеята, че психотерапията е дейност (най-често разговор), която може да бъде проведена с всеки, а резултатът ще е един и същ.  
Крайно погрешно схващане – ако психотерапията беше това, то нито тя, нито професията психотерапевт щяха да съществуват. Психотерапията не се явява просто „изливане на душата.“ Или раздаване на съвети на килограм, както правят добронамерените и не чак толкова, познати.  Да не говорим, че близките и роднините обикновено са част от проблема.
Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта – моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели. 
Психотерапията фундаментално се различава от останалите видове междучовешки отношения. Тя се осъществява в специфични рамки и граници. Това означава, че тя не замества и не може да бъде заместена от други дейности, а фигурата на психотерапевта няма аналог в ежедневието. Именно поради горните специфики, психотерапията е крайно специализирана и високоплатена услуга навсякъде, където се практикува.  


Психотерапията е говорене?  
Съвсем не винаги. Както споменахме по-горе, психотерапията е метод за повлияване на психиката с терапевтична цел. Инструментите за това повлияване могат да бъдат вербални (разговорни), но често те са от съвсем различно естество. Вербалните методи, по стечение на обстоятелствата, са по-известни.  
Всъщност, терапията чрез говорене е най-ниско ефективният вариант на психотерапия. По същия начин, както говоренето не е особено ефективно и в ежедневието. Чрез него се достига само до повърхностни аспекти на човешкия ум. Психичните структури, където са корените на нашето истинско Аз, откъдето произлизат психичните проблеми и заболявания и откъдето се осъществяват дълбоките промени в нашата личност, не са достъпни чрез разговори.  
Преживелищните/катарзисните методи и тези, свързани с променено състояние на съзнанието, отбелязват значително по-висока ефективност, а най-ефективни са техниките, които съчетават двете характеристики. Такъв метод вече се прилага и в България.   


Психотерапията няма ефект?
Обикновено това убеждение е следствие от описаните вече „български“ нагласи – тъй като психотерапията е „(голи) приказки“ и всеки може да изиграе ролята на психотерапевт, то следва, че цялата работа е една голяма инсинуация, създадена от така наречените психотерапевти, за да оправдаят печалбарството си.  
Ако допуснем за момент, че това е така в България (където, по традиция смятаме, че „всички са маскари“), как така тази дейност се радва на такъв престиж и популярност в световен мащаб? Отговорът е един – психотерапията действа. И ако за вас това не е било така, вероятно е защото не сте попадали на достатъчно добър терапевт, с когото да създадете силна връзка и доверие, или не сте попадали на подходящия за вас метод; или не сте имали упорството и търпението да дочакате резултатите. Всичко това обаче може да се промени – нужно е само желание.   

А сега, ако все още мислите за психотерапия, то вашият интерес може да се нарече сериозен и заслужава, съответно, сериозно внимание.