Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивно разстройство

Какво е обсесивно-компулсивно разстройство

ОКР е тревожно разстройство, което се характеризира с повтарящи се натрапчиви мисли, действия и усещания, които отнемат време, причиняват значителни страдания или възпрепятстват работата на човека, като го карат да се чувства непълноценен и снижават качеството му на живот.

Мнозина не могат да се откъснат от определена мисъл (за радост временно) и знаят колко силна тревожност може да предизвика подобна тенденция, но част от тях дори не съзнават кога се появява повтарящото се и нелогично поведение. За страдащите от ОКР упоритите мисли и рутинните процедури могат да причинят изключителни проблеми и страдания. Част от тях не подозират, че поведението и мислите им са ирационални и вредни, дори смятат, че трябва да изяснят на другите „истините, които са прозрели“. Но дори страдащият да знае, че особеността му не е рационална и истинна, той трудно се фокусира над неща, които могат да спрат кръга на обсесиите и компулсиите.

Диагноза на подобно разстройство се поставя само от специалист, ако симптоматиката променя видимо живота на страдащия. Пример са хората, отделящи повече от час на ден, за да извършат ритуалите на компулсията, и, увреждащи социалните си контакти или качеството си на живот, поради тревожността.

Обсесивно-компулсивният синдром е често срещано, хронично и дълготрайно разстройство, което се характеризира с неконтролируеми, повтарящи се мисли – мании, и поведения, които човек чувства желание да повтаря отново и отново.

Признаците и симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство могат да включват както манийни пристъпи, така и натрапчиви мисли. Тези симптоми могат да попречат на всички аспекти на живота, в това число работа, лични взаимоотношения, обучение.

Обсесиите са повтарящи се мисли, пориви или умствени образи, обикновено такива, които предизвикват безпокойство и тревога. Такъв може да бъде страхът от микроби или мръсотия, нежелани мисли, които самият пациент определя за себе си като табу – секс, религия и т.н., агресивни мисли към околните или към себе си. 

Един от симптомите на разстройството, който е станал популярен основно благодарение на Холивуд – това е нуждата на страдащите от него да виждат предметите в симетричен или перфектен ред. Типичен пример на обсебен от подобни мании е героят на Тони Шалуб  в популярния телевизионен сериал “Монк”.

Симптомите в различните случаи могат да се усилват и да намаляват на приливи и отливи, да намаляват или пък да се влошават с течение на времето. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство често се опитват да си помогнат, като избягват ситуациите, предизвикващи техните мании. В по-лошия случай те прибягват до употребата на алкохол или наркотици, за да успокоят симптомите си. Понякога хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат и други отклонения и проблеми – като тревожност, депресия и др. Ако не се лекува, синдромът може да афектира всички сфери на нашия живот.

Какво е компулсия

Тя се изразява в непреодолим импулс да се извърши нещо, независимо от последствията и смисъла му. Това принуждава засегнатия да извърши конкретен жест (или психически ритуал) с цел да прекрати обсебващата го тревожност. Психическите ритуали са действия, които се случват вътре в главите ни и невинаги имат външен израз, което понякога дава успокоение на страдащия, че е запазил странността си в тайна.

Какво е обсесия

Това е идея, която постоянно се натрапва в мисленето ни. Тя е симптом, който не оставя страдащия на спокойствие, обсебва го. Често обсесията е нелогична и странна за притежателя си, но за съжаление, винаги предизвиква висока тревожност и е изключително устойчива на съзнателно противодействие.

Обсесията и компулсията са взаимно свързани в омагьосан кръг, който може да разлюлее живота на всекиго. Първият признак, който хората осъзнават, е обсесивната мисъл (идея или чувство), внасящи тревожност в живота и набиращи скорост, ако не открием начин да ги неутрализираме. Повечето хора откриват начин да облекчат мисълта съвсем несъзнателно и той всъщност е компулсията. Така се оказва, че гасим пожар с бензин, защото спираме тревожността с ритуал, който предизвиква други наши съмнения. Това рано или късно се повтаря и подсъзнанието ни посяга към изпитания метод (компулсивен жест или действие), за да премахне тревогата и т.н., докато не се окаже, че колелото се е завъртяло и набира инерция.

Рискови фактори

Обсесивно-компулсивното разстройство често засяга както възрастни, така и юноши и деца по целия свят. Повечето хора са диагностицирани със синдрома на около 19-годишна възраст. Обикновено при момчетата състоянието се открива по-рано, отколкото при момичетата. Наблюдават се обаче и случаи с първа проява след 35-годишна възраст.

Причините за възникването на този синдром не са ясни, но рисковите фактори за него включват:

Генетична предразположеност – проучванията по метода на семейното изследване показват, че хората с роднини от първа степен (като родител, брат или сестра), които имат обсесивно-компулсивно разстройство, са изложени на много по-висок риск от развитие на синдрома, отколкото хора без подобна генетична натовареност. Учените продължават да изследват връзката между гените и обсесивно-компулсивното разстройство, надявайки се да достигнат пробив, способстващ за подобряването на неговата диагностика и лечение.

  • Структура и функциониране на мозъка – образните изследвания при хора с обсесивно-компулсивно разстройство показват изменения във фронталния кортекс и субкортикалните структури на мозъка. Възможно е да има връзка между изявяваните симптоми и аномалиите в някои области на мозъка, но каква е тя – все още не е напълно изяснено. Разбирането на причините ще помогне за определянето на специфични, персонализирани методи за лечение на състоянието в бъдеще.
  • Заобикаляща среда и травматични фактори – Хората, преживели насилие от някакъв тип, било то физическо, емоционално или сексуално, в детството или по-късна възраст, са изложени на особено висок риск от развитие на обсесивно-компулсивно разстройство.

Има някои случаи на деца, които развиват симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство след прекарана стрептококова инфекция. Това са педиатрични автоимунни невропсихиатрични нарушения, свързани с стрептококови инфекции (PANDAS). В повечето от известните случаи, при адекватна и навременна реакция, симптомите отшумяват с времето.

Лечения и терапии

Медицината лекува обсесивно-компулсивно разстройство с лекарствени препарати, психотерапия или комбинация от двете.

Лечение

За намаляването на симптоматиката на обсесивно-компулсивното разстройство се прилагат инхибитори на обратното захващане на серотонина(SRIs) и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Медикаментите от първия тип, SRI, често изискват по-високи дневни дози при лечението на синдрома, и може да им отнеме между 8 и 12 седмици да започнат да действат.

Психотерапия

Психотерапията може да бъде ефективна за избавянето от обсесивно-компулсивното разстройство, или облекчаването на неговите симптоми. Проучванията показват, че за много хора някои видове психотерапия, например когнитивната поведенческа терапия, могат да дадат точно толкова добри резултати, колкото и фармацевтичните продукти.