Домашното насилие

Домашното насилие

Домашното насилие и тормоз могат да се случат на всеки. Въпреки това, проблемът често е пренебрегван, отричан или лесно се намират извинения за него. Най-често това се случва, когато тормоза е психически, а не физически. Признаването (особено пред себе си) за насилствената връзка е първата крачка към нейното прекратяване. Никой не трябва да живее в страх от човека, когото обича.
Има много признаци, които показват дали във връзката има някаква форма на насилие. Най-големият от тях е страх от партньора. Ако чувствате, че трябва да „вървите на пръсти” около него и постоянно да внимавате какво казвате или правите, с цел да избегнете следващото му избухване, най-вероятно връзката ви е нездравословна и сте жертва на насилие. Други признаци за това са партньор, който ви омаловажава и се опитва да ви контролира, чувството на омраза към себе си, безпомощност и депресия.
Насилственото поведение и заплахите от страна на партньора ви:
• Партньорът ви има ли непредвидим темперамент?
• Наранява ли ви, заплашва ли, че ще ви убие?
•Заплашва ли ви, че ще отнеме децата ви или че ще ги нарани?
•Заплашва ли ви, че ще се самоубие, ако го напуснете?
• Насилва ли ви да правите секс?
• Чупи ли вещите ви?
Контролиращото поведение на партньора ви:
• Ревнува ли ви прекомерно, проявява ли силно собственическо чувство?
• Контролира ли къде да ходите и какво да правите?
• Пречи ли ви да виждате семейството си и да се срещате с приятели?
• Ограничава ли парите ви, телефонните разговори или използването на колата?
• Проверява ли постоянно къде сте и какво правите?
Ако разпознавате за себе си, или за някой близък до вас тези предупредителни знаци – потърсете помощ, колкото е възможно по-бързо.
В повечето случаи хората се питат защо тази жена търпи и упрекват жертвата. Жертвите на насилие търсят вината в себе си /,,аз го предизвиках с поведението си и той за това ме бие иначе той ме обича когато не го нервирам,,/ и по този начин оправдават поведението на насилника и ако не получат подкрепа и разбиране от роднини и познати остават в този капан.
Добре е в такива случаи роднини или близки на жертвата да се обърнат към психолог, който да проведе терапия с пострадалия с цел промяна, както на мисленето така и на поведението за да може жертвата да излезе от този порочен кръг на самосъжаление, самообвинение и безропотно приемане на ситуацията в която се намира.

Вашият коментар