Стрес

Стрес

Създателят на теорията за стреса Ханс Селие подчертава, че за здравия организъм дозираният стрес е нормално явление. Ако обаче стресогенните фактори са прекомерни, тоест надвишават възможностите за приспособяване към него, то рано или късно всеки би могъл да се изчерпи и срине. Този праг на устойчивост зависи от нашето интелектуално, емоционално и физическо здраве.
В човешкия организъм се извършват същите биохимични процеси, както при всеки един бозайник, който защитава живота или територията си. Когато мозъкът регистрира опасна ситуация, ни е дадена възможността или да реагираме срещу нея, или да избягаме, така наречения принцип „бий се или бягай“. И тук няма голямо значение дали опасността идва от звяра в джунглата или сме се ядосали на наш близък – мозъкът реагира по сходен начин – той защитава живота и територията, като: надбъбречната ни жлеза произвежда хормоните на стреса, а именно адреналин и кортизол, киселинността в цялото тяло се увеличава заедно с кръвното налягане, повишава се кръвната захар, за да се увеличи глюкозата в мозъка, учестява се сърдечния ритъм, за да може по-бързо и ефективно да достигне кръв до желаните места, повишава се и температурата. Така мозъкът изпраща сигнал именно до две групи мускули – тазово-аналната и орално-цервикалната – крайниците и зъбите, за да можем да се бием, ритаме, хапем или бягаме. Това е и причината много хора, които са ядосани, стресирани или изплашени, да стискат зъби или да им тракат зъбите. През 21 век, покрай новите възможности, се пораждат и нови,  проблеми, за отразяването на които е предложен терминът „суперстрес“. Докато по-рано невротици са ставали предимно преживелите много тежки инциденти с тях или близките им, днес още по-често без такива остри епизоди, но чрез хронично изтощаване и непълно възстановяване, се получава „прегаряне“. Напоследък много често се говори за така наречения „бърнаут“ или синдром на професионалното изгаряне. Той се характеризира с изключително високо усещане за интелектуално, физическо и дори емоционално изтощение. Според доктор Травис Брадбъри, има няколко основни причини за новопоявилия се синдром:

  • Една от основните причини е големия стрес, на който сме подложени всеки ден – тук не става въпрос за стрес, който застрашава живота ни. Става въпрос за това, че динамиката, която съпровожда нашето ежедневие /скъсени срокове, наложителност за скоростна и в същото време адекватна реакция, задръствания и тн./ изисква от организма поведение, което коства постоянен синтез на хормоните на стреса.
  • Технологичният прогрес, като че ли ни задължава да сме включени постоянно в мрежата, да сме онлайн винаги. Това размива границите между служебни и лични ангажименти от една страна, а от друга – позволява съвсем лесно да си вземаме работа за вкъщи и никога да не почиваме пълноценно.
  • Дългата работа пред компютъра намалява нашата двигателна активност и неминуемо намалява времето, прекарано на слънце. Слънцето пък е жизнеопределящо за синтеза на серотонин, който играе ключова роля за доброто ни емоционално и психическо състояние.

Преходните нарушения в тонуса и самочувствието стават, като че ли преобладаващ фон, нарушава се сънят, появяват се вегетативни признаци /главоболие, световъртеж, сърцебиене, спазми на коремните органи, обилно изпотяване и тн./, могат да се отключат също и заболявания на вътрешните органи, жлезите, а даже и кожни обриви, за които рядко някой се сеща, че имат връзка с нерегулирания стрес. Напоследък думи като „паник атака“ и „депресия“ се чуват все по-често. Това, което обикновено се случва при повечето хора, е леко до умерено разбалансиране на нервната система. То може да бъде доста неприятно и упорито и да накара много от нас да се обърнат към силни лекарства. Добре е да се знае, че тяхната употреба крие известен риск с привикване, както и различни странични ефекти като намаляване на концентрацията и отслабване на паметта. Освен това, предизвиканият от тях сън може да е дълъг като часове, но е установено непълноценен – с разместени фази. По-добре е при по-леки форми на дисбаланс основното здраве да се поддържа от правилен начин на живот, плюс природосъобразни продукти/билки, хранителни добавки/ и процедури, и евентуално консултация със специалист /психолог или невролог/. Колкото по-навреме се ориентираме към тези ефективни и безопасни опции, толкова по-добре. Защото науката постоянно открива зависимости между стресовия начин на живот, лошия сън и останалите „болести на цивилизацията“ – сърдечно-съдови, хормонални, дихателни, храносмилателни, отделителни и други. Ето защо е много важно навреме да се стабилизират и поддържат нормалните функции на нервната система и на целия организъм.

Вашият коментар