Какво трябва да знаем за да се предпазим от нарцистичните личности?

Какво трябва да знаем за да се предпазим от нарцистичните личности?

В книгата си „Опасните личности“ бившият агент и профайлър на ФБР Джо Наваро описва четирите най-опасни личности, с които можем да се сблъскаме в живота си. Започва с описанието на нарцистичната личност, като целта му е да информира читателя за вредите, които общуването с такива хора и допускането им в обкръжението ни могат да ни нанесат.
Нарцистичните личности ги е грижа само за тях самите, за собствените им нужди и приоритети. И вие, и аз обичаме вниманието, но нарцисистът жадува за него и манипулира хората и ситуациите, за да го получи. Докато вие и аз работим здраво, за да постигнем успех, нарцистичната личност действа подмолно, за да успее, и може да мами, да лъже, да украсява истината или да крои схеми, за да напредне, без да го интересува дали това ще навреди на някого.
Нарцисизмът не е същото като увереността. Истинската увереност е белег за възхитителна сила на характера. Увереността на нарцисиста всъщност е арогантност – дефект в характера, който води до грандиозни идеи и до неуморно преследване на желанията му, често за сметка на другите.
Когато другите не се отнасят към нарцисистите като към специални личности, за каквито се смятат те самите, те реагират с инфантилен гняв, градиращ от цупене през мрънкане до кипящо недоволство, а понякога и до насилие. Те могат да нападнат остро и да обвиняват с чувство за безнаказаност, да са завистливи и отмъстителни – такава е тяхната природа.
Тъй като нарцистичните личности виждат себе си като специални и уникални, смятат всички останали или за незначителни или за по-нисши от тях. Те стават експерти в това да унижават другите, за да издигнат себе си – това са тираните на света.
Фактът, че тормозът в училищата, изглежда, се увеличава, и че последиците от него стават все по-драматични и крайни, не е случайност. Много клинични психолози смятат, че като цяло нарцисизмът сред населението се е увеличил, а оттам и тормозът над другите, което е обичайна черта на нарцистичната личност. Изглежда непрестанният тормоз и нарцисизмът вървят ръка за ръка.
Колкото повече разговаряте с нарцистичните личности, толкова по-ясно усещате, че не ги е грижа за вас. Те не задават много въпроси, свързани с вас. Това, което искат всъщност, е да обърнете внимание на тях и на техните нужди и желания или да изпълнявате нарежданията им. Но тъй като са много чувствителни към това как изглеждат в очите на другите, те може в някои случаи да модулират и изменят поведението си, за да контролират начина, по който ги възприемате. Може да действат така за известно време, но в крайна сметка истинските им чувства ще излязат наяве.
Най-опасните нарцисисти са тези, чиято пълна липса на емпатия и огромна грандомания граничат с психопатията: способността да нанасят вреда без угризения. Те нямат съвест и експлоатират околните емоционално, финансово, а понякога и физически. Ако им вървите по свирката, сте им удобни, ако са недоволни от вас, се превръщате не само в неудобна личност – вие сте човек, когото трябва да унижат и може би да унищожат. Когато прочетем за родител, който затваря или изоставя собственото си дете, за да може той самият да си прекарва добре и да се забавлява, значи първо и преди всичко си имаме работа с нарцистична личност: човек, който надценява себе си и подценява останалите с равнодушието на влечуго.
Запомнете, нарцисистите не забелязват, че постъпват зле – те смятат, че всичко им е позволено. Просто се ядосват, когато някой изтъкне неподходящото им поведение. Заради безмерното им чувство за собствената значимост им липсва усещането за ясни граници. Те правят какво си искат с хората, законите, правилата и социалните норми. Като социални кукловоди, те смятат другите за продължение на себе си и ги командват, насочват, манипулират и използват, за да изпълняват желанията им.
Тъй като способността им за съчувствие е толкова ограничена, те сякаш са „половин човек“, търсещи някой, който да ги допълни. Но когато открият такъв човек, нещата тръгват надолу, защото никой не може наистина да направи нарцисиста щастлив. А те самите наистина не са способни да направят друг човек щастлив. Ако смятате, че можете да накарате отношенията с нарцисист да проработят, ще платите огромна цена в емоционално, психическо, а дори и във физическо отношение.
Именно такова е и основното им влияние върху вас: те ви изтощават. Нарцистичните личности виждат нуждите и желанията ви само като разсейващ фактор или като пречка пред техните собствени. Ако имате неприятности, чувствате се нещастни, отчаяни или стресирани, това не е тяхна грижа. Но ако не получат каквото искат, виждате реакцията им – подбелват очи, демонстрират презрение, цупят се, стават нетърпеливи, сприхави и намусени, мърморят или просто си тръгват. Приличат на деца в тяло на възрастни.
Много от нас са научени да „прощават и да забравят“, особено по отношение на семейството и приятелите. Нарцистичната личност разчита, че ще постъпите точно така. Защото когато ви нарани отново и вие просто стоите изумени, онемели или победени, нарцисистът е в еуфория, чувства се по-висш от вас и е доволен.
Хора, които са били романтично увлечени по нарцисист, често ми казват, че в началото са били омагьосани от чара, от интелигентността, вниманието и щедрите му жестове. Всички ние сме податливи на харизмата и чара на нарцисистите. Но веднъж щом човек се посвети на нарцистична личност, чарът бързо избледнява и оставя в невъзможност да припознаем очарователната личност, която сме познавали, в равнодушния, манипулативен партньор, който виждаме в момента.
У дома такъв човек, когато влезе през вратата, може да изисква всички да изоставят заниманията си. Цялото ви съществуване ще се върти около обслужването на нуждите му. И каквото и да направите, никога няма да е достатъчно. Нарцистичният партньор никога не е доволен от външния ви вид, от навиците, от вкусовете, дейностите или способностите. Критиките могат да варират от онзи характерен неодобрителен поглед – през мърморене до обиди насаме или на публично място.

2 мнения за “Какво трябва да знаем за да се предпазим от нарцистичните личности?”

    • Наистина най-трудно е когато получаваме лошо отношение от най-близките ни хора, защото си казваме, че няма как нашите родители да ни желаят злото и си вадим заключение, че вината е в нас и така страдаме още повече, а всъщност е нужно осъзнаване и промяна в отношенията, както от едната така и от другата страна. В подобни случаи е решаваща ролята на психолога като медиатор, тъй като освен осъзнатите и целенасочени действия в много от случаите има и неосъзнати погрешни поведенчески модели, като – аз сам ти родител и знам най-добре кое е добро за теб, защото те обичам, а ти си неблагодарен/на и ако не направиш каквото ти казвам значи не ме уважаваш и не ме обичаш и си лош човек/. Вижте и Техники на манипулиране: https://psihoterapia-online.com/?p=191 и Една особена форма на емоционално насилие, за която не се говори /гаслайтинг/: https://psihoterapia-online.com/?p=966

Вашият коментар