Нашите деца и всички ние като деца на Бога.

Нашите деца и всички ние като деца на Бога.

Мои размисли – Нашите деца и всички ние като деца на Бога.Като се замисля след като ние сме Божии деца как по-добре Бог би могъл да ни покаже как се чувства, когато вижда, че вървим в неправилна посока, но не може да ни възпре, защото уважава свободната ни воля и желае да го слушаме с любов, а не по принуда. Не ви ли напомня това чувството, когато искате да предпазите детето си от нещо, което знаете, че ще го нарани, но виждате, че то за нищо на света няма да ви послуша, напротив ако сте още по настоятелни може да загубите неговата обич и доверие. Този пример разбира се ви го давам, когато детето е тийнейджър или вече е по-голямо, а както сами знаете когато детето е по-малко е по-лесно просто го наказваме като го лишаваме от нещо и въпроса е решен. Нека да не бъдем, като малките деца и да се налага Бог да ни насочва в правия път само чрез наказания.

„Аз ще те наставя и ще те науча за пътя, по който трябва да вървиш, ще те съветвам, над теб ще бъде окото Ми. Не бъдете като кон или като муле, без разум, чиито челюсти трябва да се държат с оглавник и юзда, иначе не се приближават към теб” (Псалм 32:8-9).

И все пак, Божието Слово казва, че човек може да бъде този вид вярващ – да се радва на духовните облаги от това да е Божие дете, но да бъде инатлив като муле, когато става дума да се покори на водителството Му.

Сещам се за един мой познат, който казваше ,,Ехх явно малко ме е бил баща ми навремето виж сега какво стана от мен, ако бях ги послушал нашите и учех повече сега нямаше…,,

А ето и един виц, който много добре обрисува сходството между Бога и родителя:– Как се отнасят към тебе децата ти?– Като към Бог– Как така?– Почти не ме слушат, изобщо не изпълняват молбите ми, даже се правят, че не съществувам, само ако им притрябва нещо, започват да ми се молят.

В заключение мога да кажа, че не трябва да бъдем твърде осъдителни към нашите родители, когато пораснем, както и да не се сърдим на Бог и да губим вяра, когато ни връхлетят проблеми. Както ние понякога, когато много ни изнервят децата ни и си кажем ,,Ами нека си изпати за да види за какво му говорех – ходи сега ама като ,,паднеш,, после да не ми ревеш,,. Но дори и в такива ситуации ние все пак с мярка допускаме децата ни да си изпатят, като винаги сме около тях и сме готови след това да ги приемем и утешим, а колко повече нашия Отец е загрижен за нас и знае, кое е най-добро за нас, та кой освен Той, та нали Той ни е създал и Той знае кое би ни направило щастливи стига да допуснем неговата воля в нашия живот.

А сега ще подкрепя с цитати от Библията всичко казано до тук: Исая 49:15 Може ли майка да забрави сучещото си дете? Но казва Господ: Дори и да го забрави Аз теб няма да те забравя никога.

Евангелие от Лука 11 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или <ако му поиска> риба, наместо риба, ще му даде змия?· или <ако> поиска яйце, ще му даде скорпия?· И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

Вашият коментар