Издръжливост

Издръжливост

Ние, хората, сме много издръжливи същества. Самите ние дори не подозираме колко много можем да понесем.
Карл Юнг твърди: „Дори и в най-щастливия живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“
Но всеки от нас има своя предел на поносимост на болка. Болка не толкова физическа, колкото душевна – защото и най-силната телесна болка не може да се сравни с онова неописуемо трудно състояние, когато ни боли душата. И може би рано или късно, по-скоро за добро, отколкото за зло, всеки от нас достига този предел – не случайно и не защото нещо е или не е направил. А защото му е време да се промени.
Точно тази промяна обаче не може да бъде формална, условна, повърхностна. Тя трябва да докосне най-дълбоката ни същност, сърцевината на онова, което сме. И да ни свърже отново с източника, от който произлизаме и към който, осъзнато или не, се стремим да се завърнем, обогатени с даровете на своите преживявания.
Затова, когато си мислим, че сме достигнали дъното на своята болка и отчаяние, когато сме убедени, че това е краят и „от никъде взорът надежда не види“, е нужно да се от/пуснем и да допуснем да бъдем спасени. Защото всеки от нас никога не е сам, а спасението винаги е на една ръка разстояние. Една човешка и една божествена ръка. Които трябва да се срещнат.

Вашият коментар